Поет и папагал

Всяко творение поетът си го обграждаше с обич. Помнеше всеки свой стих, всяка своя рима. Събираше ги в красиво подвързани, с уникален калиграфски стил, томчета. И всичко това стоеше в старата наследствена библиотека с резбовано орехово дърво. За всяко свое представяне внимателно подбираше публиката, чрез лично изпратени покани, придружени с молба за отговор, потвърждаващ или не присъствието. Една част фенове, за да има и аплаузи след представянето, да задоволи самолюбието, но и да подхрани капризната си Муза.
  Една част критици, за да не губи погледа към реалността, зареян в облаците на суетата. В зависимост от тематиката понякога си позволяваше и свободен достъп, но не повече от 10 % спрямо публиката. Ей, така, за да чуе езика от улицата и нейните коментари. Но това се случваше все по-рядко, защото Музата му не го оставяше често в лицеприятно настроение. От изтънчена, красива богиня с миловидно лице и ангелски шепот се превръщаше в начумерена вещица със сипкав, стържещ глас и той запушваше ушите, за да не я чува.

В един прекрасен ден, прочел положителните, възхваляващи коментари във форума, усмивка грейна на лицето му и поета реши да се поразходи из улиците на древния град. Надзърташе в дюкяните за занаяти, в антикварните магазинчета. Целият свят му  се струваше прекрасен, изпълнен с вълшебство, а Музата, кацнала на рамото, му шепнеше с красивите си устни в ален цвят поредните рими. Така замечтан съгледа малкото музикално магазинче с плочи. Обичаше да се зарови в атмосферата му, да си поприказва със собственика, ексцентричен млад човек с фин слух за поезия. Все се питаше защо ли не го е виждал сред обитателите на форума, но не смееше да му зададе въпрос.  Независимо от това, обсъждаха новата поезия и проза, а и успяваше да понаучи малко от малко нещичко ново и за музиката. Нетърпеливо предвкусваше удоволствието от бъдещия разговор, когато влезе с жива крачка в музикалното убежище. Веднага усети промяната. Нещо не беше както трябва тук, нещо го смущаваше, но не можеше да разбере точно какво. Започна да се оглежда с тревога и предчувствие за надвисваща заплаха. Видя гърба на собственика в дъното на магазина, току пред входа към приказната стаена градина на вътрешния двор и се запъти към него. В същия миг замръзна на място. Във въздуха вместо музика се чуваше креслив глас. Някой рецитираше  стиховете му с кошмарно накъсване. Никаква пунктуация, тотална липса на  интонация, за изразителност да не говорим. "Каква е тази гавра?" се запита ,"Кой смее така да принизява поезията ми?". Аха да се скара на младежа, когато видя, че той е застанал пред клетката на едър сив папагал. 

-Здравей, Поете, радвам се да те видя! Виж какъв подарък имам от един от твоите фенове! Представяш ли си, научил го е да говори не с какво да е, а с твоите стихове? От сутринта го слушам, ако знаеш колко хора ме питат кого рецитира тази твар? А после откъде могат да си вземат стихосбирките си? Хахахах, страхотен PR ти направиха, а и знаят на кого да го подарят! Длъжник си ми поне с две покани за представянето на следващата ти книга! Хахахах, какъв си мълчалив, не очакваше нещо такова май?!  Не се мръщи! Разбира се, това не е онзи вид презентации, на които си свикнал да присъстваш, не е някой префърцунен коктейл. О, извини ме, не исках да те обидя. Нали си  ме знаеш, не си поплювам много и "право ти куме в очите". Но ти си уникален! Тебе Музата те глези, обича, нашепва думи, които ти така умело вплиташ в рими! Не ревнувай от един папагал, било то и говорещ! Ти разказваш, преоткриваш, твориш,  а един папагал може само да повтаря заучени с много труд думички! Ето, виждаш ли, вече се усмихваш, хайде да послушаме нещо ново, а ти ще ми разкажеш за.....

Фото