Зейла

...и омайните билки на тракийските богове

.

Zeyla e запазена марка на "Шато Копса", име с твърде африканско звучене, но и с тракийски привкус.

Watermill

 Сигурно ще кажете :

"Типично име за ресторант, предлагащ национална кухня"

Да, така е, нима не навява спомени за друг, отдавна отминал начин на живот?

Битие, което дотолкова ни е чуждо, че или се чувстваш прероден, когато го видиш, съпреживееш, или тотално оттегчен, зависи доколко си заразен и гравиран в настоящето забързано, безумно ежедневие.

Обичам този вид заведения, мнозина от тях са с нивото на "кварталната кръчма", с прогорени покривки, пълни с пепел и трохи, изпотрошена посуда, а понякога за моя /упс, наша :*/ приятна изненада - прекрасна кухня. 

Ще ви дам за пример Чучура на Ботев. Мис-Каприз не вирее там :))), но ако попаднете  по своя или чужда воля, моля ви, не заглеждайте грозните детайли, това е като да надничаш винаги в празната кутия бонбони :) Вижте другото, отворете широко очи, огледайте се, има и красота.

Може да е потъмняла от времето, с патина в незнаен цвят, но всяко благородно нещо я получава! Това не намалява стойността му, само я доказва! 

От менюто задължително опитайте Палачинка по манастирски - уникална е!

Да дигнеш летвата

 и да стигнеш до Рая

След вчерашната бира и вица, споделен тук, днес е ден за вдигане на левъла /айде, с чуждиците по-внимателно, да не прекаляваме :)))/ и завръщане към доброто старо, избрано, ароматно и пивко червено вино, предложено в   бургундска чаша, за да задържи по-дълго време аромата:

Невероятно, но

...Аз в бирария...

Не стига, че се случи, но е и документиран факта, че ме завлякоха тук: