Мълчаливи богове

Сънят се беше разположил на върха на миглите и с ясно изразено нежелание си отиваше, оставяйки празнота след себе си.  Последната милувка за тази нощ, нежна до болка от която се събуждаш. 

Зората вече прозираше през сатенено-сивите облаци, пелерина на среднощната буря. 

Денят ще може ли да предложи повече от поредното приказно пътешествие, което продължаваше от мрак до зори? Пъстроцветен, вълнуващ, пленителен свят, в който живееше пълноценно...сънувайки. 

Дали бе сън или друга реалност? Кой може безпристрастно да отсъди? 

Всяка следваща нощ се завръщаше и продължаваше приключението от там, където бе спряло предишната. 

През деня в гнездото на оси и пепелянки, а през нощта - живот като на кино.

Упоителният аромат на цъфнали липи се промъкна натрапчиво, неканен се настани като господар в стаята.  Покани си и песента на косовете, и първите лъчи на Слънцето.

Искам още един час, половин...пет минути само, в които да остана още за малко сгушен в съня....

Денят започва стремглаво.

Бавно се обгърна в мълчание, изолирайки всички странични шумове и дразнители, задължителният сутрешен ритуал. 

Надяваше се да чуе онзи глас, който да одобри, порицае или поведе напред. 

И така ден след ден, нощ след нощ ...във въртележката.

Посрещаш - изпращаш.

Отиваш- връщаш се.

Радост - печал.

Гняв - екстаз.

С мълчание, изградило плътна стена около...ушите ти!

Τελικός

...или 

Медуза Vol.3 

- Не помня много ясно какво почувствах в първия миг след трансформацията. Помня самодоволната физиономия на палача ми. Хилядолетия по-късно щяха да се опитват да я достигнат, но нямаха да имат нейната власт и...семейни връзки. 

Очите и доставяха онази наслада за тялото, която по друг начин не можеше да получи. Потрепваше едва доловимо, незабележимо за другите, не и за очите на моите хидри. Усетих удоволствието и от реализираното наказание по начин, за който не подозираше. За останалите, тълпата дошла да види  зрелището, стоеше достолепно изпъната като лък. В дясната ръка държеше щит, на който по-късно велик художник щеше да изобрази главата ми. Смесицата от омраза и отчаяние подлуди косите ми....

Медуза Vol.2

Изборът на една майка
 ...
Пърхането спря твърде близо до нея и се чу глас:

- Храмът ще е под строго наблюдение в следващите три дни. Нямаше как да дойда, освен в този вид. Не се плаши! За щастие, но и за съжаление /със сигурност повече твое/ никой няма да разбере това, което идвам да ти предложа.
Обърна се в посоката, откъдето идваше гласа и видя огромен орел. Но...Крилете на птица бавно изтъняха, изгубвайки очертания и на тяхно място се разкриха мускулите на ръце с фини издължени пръсти. Орловият поглед избледня до сапфирено-изумрудено, а след него се появиха скулите на лицето, силния врат и целия великолепен торс на млад бог.

Медуза Vol.1

- Пазител?Аз, пха?! Изиграха ме, мен, единствената смъртна от трите горгони!!! Как можеш да опазиш нещо вечно, когато знаеш, че не си безсмъртен? Прекалено лесно ме превърнаха в заплаха, в уродливо създание, дори спомена за мен е чудовищно изроден. Как можеш да опровергаеш изкованото от силните обвинение?

  В красивите ми коси можеха да заспиват най-снажните, най-силните, най-мъдрите мъже, ако не те, то тези, които пожелаех, без значение какви са! Но не! Трябваше да защитавам храма на онази, скованата досадница, която развява целомъдрието си и наказва. 

Студът и Елата

 Той владееше силата да бъде различен.

Беше творец и с изключително усещане за красота създаваше своите ювелирни кристали. Понякога ласкаво, гальовно милваше с бели снежинки, понякога закачливо ги разстилаше върху нослета, лица, безбрежно спуснати коси. Беше способен да разсее тъга и умора, яд и грижа. Манипулираше чувствата, създавайки настроение и очакване за бъдещи празнични дни.

White Devil

По воля на съдбата /не тази на Vittoria Corombona/ и за нещастие на своите родители - Дъ Биг Бос оф дъ Девил и Нейно Злорадо Тъмнейшество Грозила, на тъмния свят се появил престолонаследник, който сияел със снежно бял цялостен вид. Дори рогцата му имали онзи подозрителен и нетърпимо синьобял оттенък, който заслепявал. За къдрите и опашката, да не говорим, светели в тъмнината като супернова ІІа, а очите, ах, очите кошмарно напомняли най-големия им враг.

Чаено парти за Поезия и Проза

Веднъж се срещнали на чай Проза и Поезия
Малко странно било, че въобще се срещат, защото както знаем, те обитават различни, отдалечени едно от друго места. Но случило се така, че двете проявили внезапен интерес към едно и също...нещо. Да го наречем Чаено парти! 

Силата на съдбата за сетен път доказала своите незнайни, потайни, внезапни капризи, срещайки тези две...дами. Озовали се в един салон, не щеш ли, за малко да се сблъскат за едно и също кресло. О, чудо на чудесата! Как така тези толкова различни по своята същност Дами проявили интерес към едно и също...нещо?

Молитвата на маргаритките

Вървеше бавно, а времето отмерваше ход с въздишките. Мислите хаотично се срелкаха от една непрогледна пещера към друга, и всички те наподобяваха "Дяволското гърло". Хиляди варианти на ход, нито едно разрешение. Телефонът инатливо мълчеше, а тишината дълбаеше своите белези там, където няма забрава, няма лечение. Очите не виждаха пъстротата на ежедневието, къпеха се в изворите на тъгата. В миг на светлина, пролука между две въздишки се огледа и видя, че стъпва по изумрудена морава, обсипана с маргаритки. Наведе си и откъсна най-красивата, с най-бели листенца, с най-жълта, слънчева сърцевина. 

Поет и папагал

Всяко творение поетът си го обграждаше с обич. Помнеше всеки свой стих, всяка своя рима. Събираше ги в красиво подвързани, с уникален калиграфски стил, томчета. И всичко това стоеше в старата наследствена библиотека с резбовано орехово дърво. За всяко свое представяне внимателно подбираше публиката, чрез лично изпратени покани, придружени с молба за отговор, потвърждаващ или не присъствието. Една част фенове, за да има и аплаузи след представянето, да задоволи самолюбието, но и да подхрани капризната си Муза.

Работата е вредна

...за социалния ми живот!

Ей, на, вдигнах му скандал на моя темерут сутринта дето ме събуди рано-рано да му ходя пак на магазина. "Абе идиот, легнала съм си в 5 сутринта, цяла нощ не можах да спя!" Ама не му казах де, че съм си чатила до 4.30 с Димо, Ангел и онова готиното хлапе, дето ми се включи от три дена насам. Ох, на кака, какъв е сладък, ще го разнищя тия дни, па може и среща да си уредя, стигя да пратя лиглата при баба и.

Ти на мене - аз на тебе

...или танто за кукуригу!

Напоследък се сещам за уникалния набор от декоративни, японски кокошки на баба ми....конкретно :))) 

Всякакви птици виждахме като деца в малкия двор на къщата. То не бяха пауни, глухари, фазани, пъдпъдъци, патици /абе чудно защо гъски нема, но явно съседките го докарваха по нрав/. И от всички тези пърхащи, летящи твари, най- най- беше петлето Петльо. То толкова смущаваше с невероятните си сутрешни трели, в ужасно ранните си разпявки,  съседите, че претърпя  две операции на гърлото поради това. А хирургическите способности на баба ми, известна санитарка в градчето, както и съвместно изпълняваща функциите на фелшер и мед сестра за съседи и многобройна рода, спестиха на пернатото преждевременния скок в тенджерата.

Загубени в превода

Изписвайки "загубени",  визирам точно този нюанс на глагола като нарочно не употребих "изгубени"....

Студентка търси настойчиво професор, за да се яви на изпит. Принципно тя не е от така наречените "бележкари". Всъщност не си пада много по ученето. Ако си говорим истината, не знае и името на професора, при който трябва да се яви на изпит. Попитала е колегите си как да се свърже с него и по указанията първо звъни по телефона. Професорът, естествено, вижда непознат номер и инстинктивно натиска червената слушалка /защото така му е казала сътрудничката му, която между другото е и негова трета любовница, след асистентката, която за удобство е в неговия кабинет и доцентката от съседната катедра/.

И ставам твоя сянка, но със собствен лик

Как се разпознава една влюбена жена? 

Дали разчитането на симптомите е видно за всички или само за наблюдателите, психолозите?  Защо не искам за кажа сеирджиите? Защото последните извличат информацията и като журналист от жълтата преса се втурват да я продадат подобаващо.  А сутрин в кафето, подбрали мястото с най-добър изглед към лафката за вестници, следят колко ще се закачат на тяхното заглавие. Не!  Извинете, но тук не ми е интересно, просто не е за мен! А и принципно вестници не купувам, онези с жълтите заглавия, още по-малко. Спектърът ми не ги "отразява"!