четвъртък, 4 февруари 2010 г.

"И сенките ни тихо ще се слеят"

Харесах си тази книга в момента, в който я видях. Сигурно защото имам слабост към Пенчо Славейков, сигурно защото поемата "Неразделни" беше цитирана в едно от първите писма, изпратени ми от момчето, в което бях влюбена като ученичка, но най-сигурно е заради мястото, където е писана поемата.
Е, не е нужно да си търся причина, за да доставя радост на сетивата си, на душата си, не е нужен и повод, въпреки, че и той не липсва. Небходима ми е глътката поезия в ежедневието. Дарих си я :




Ето и мястото на тази книга, след други любими :



Колко е хубаво, когато жаждата е утолена подобаващо !

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Meet The Author

Related Posts with Thumbnails