Харесах си тази книга в момента, в който я видях. Сигурно защото имам слабост към Пенчо Славейков, сигурно защото поемата "Неразделни" беше цитирана в едно от първите писма, изпратени ми от момчето, в което бях влюбена като ученичка, но най-сигурно е заради мястото, където е писана поемата.
Е, не е нужно да си търся причина, за да доставя радост на сетивата си, на душата си, не е нужен и повод, въпреки, че и той не липсва. Небходима ми е глътката поезия в ежедневието. Дарих си я :
Ето и мястото на тази книга, след други любими :
Колко е хубаво, когато жаждата е утолена подобаващо !
Няма коментари:
Публикуване на коментар