сряда, 27 януари 2010 г.

Хаотично

Понякога ме напада следното трескаво състояние - да имам толкова много идеи, толкова много, че стоя като парализирана, защото не знам откъде да започна. Превъртам филма на това, което се върти в главата ми отново и отново, визуализирам, мозъкът ми се възпламенява от многото "ще" и "утре".
Най-зле е, когато това се случва през нощта, тогава въобще не успявам да заспя.
Това, което изнервя тотално е, че от толкова много, уж добри неща , всъщност се изгубвам. Все едно съм попаднала в лабиринт на желания и възможности.
Винаги съм казвала, че най-трудно ми е било да следвам собствените си идеи. Да не се поддавам на полета на леки или силни ветрове, да се нося като семе на глухарче из въздуха, докато не падна или не изгоря.
Сещам за следните думи "Най-лесно е да не знаеш и да не можеш!"
Е, не съм от тях как`Сийке !
Всъщност се надявам тези състояния по-често да дават резултат.
Надежда, вяра...очакване !

2 коментара:

  1. Вчера в една поредица по Дискавъри чух много подходяща за случая история. Аз също съм хаотична и непоследователна, много идеи ми жужат в главата, искам всички да осъществя, а накрая се получава от всичко по малко и нищо на максимум. Та историята беше за един немски войник, който избягал от лагер в Сибир. Три зими прекарал бродейки из ледената пустош там. На всеки 1000 крачки прехвърлял по един куршум от общо 10, които имал, в другата си ръка. И така с близки цели, с осъществяване на малки неща, успял да се измъкне и от лагера, и от студения Сибир. :)

    ОтговорИзтриване
  2. Хубава история, благодаря !

    ОтговорИзтриване

Meet The Author

Related Posts with Thumbnails