Работата е вредна

...за социалния ми живот!

Ей, на, вдигнах му скандал на моя темерут сутринта дето ме събуди рано-рано да му ходя пак на магазина. "Абе идиот, легнала съм си в 5 сутринта, цяла нощ не можах да спя!" Ама не му казах де, че съм си чатила до 4.30 с Димо, Ангел и онова готиното хлапе, дето ми се включи от три дена насам. Ох, на кака, какъв е сладък, ще го разнищя тия дни, па може и среща да си уредя, стигя да пратя лиглата при баба и.
Пффф, не я издържам вече, а и днес трябва да я взема на работа с мен, в магазина, та и там да ми провали допълнително времето за чат. Кога ли ще се освободи оная простачка, та да и я запратя? А на моя му давам за пример Кольо. Ето на, остави си той жена му в къщи, хвана си продавачка, пери си шапката Цурето по цял ден. Кеф и на козметик, кеф и на пазар, кеф и на "зъболекар". И сина си го прати на лятна занималня, не си троши нервите с него. А аз,  и работата и детето, и мъжа ми на главата отгоре, ужас!

А и тия клиенти само прищевки някакви и капризи ги гонят. Може ли това, имате ли онова, а не може ли в такъв цвят, ама не е точната мярка, ама аз си нося мярката, па вади един сгънат вестник и мери. А вчера като ми се заредиха клиетки в магазина. И всичките едни, не знаят какво искат ли, какво ли? Скъсаха ми неврона! Пет минути не можах да початя. И точно съм седнала към обяд на скайпа, и точно съм отворила една сладка, ама сладка приказка със сладурчето и хоп, поредната трътла. Добре де, не беше трътла, ама много ми стана антипатична! И развяла едни коси черни като на циганка къдрави, не знае ли че съществуват преси за изглаждане!  А така ме стрелкаше с тия зелени очи. Ууууу, като ме загледа, чак в душата ми бръкна, ти казвам. Вещица посред бял ден! Тя най-много ми взе  здравето вчера! И като взе да иска да мери, лелеее, свят ми се зави! Не искала жълтото, не искала зеленото, това и било широко, онова не и харесвало как и стои....сили не ми остави! Аз да имах нейната фигура, целия магазин щях да си изкупя! А докато мереше, аз пак чат...ама ай надникне през пробната направо ме вледеняваше. Ужасен поглед ти казвам, а като видя, че съм на компютъра, и като пусна една усмивчица, все едно ми прочете мръснишкия чат за секунди. Кошмарно преживяване! Не ми е редовен клиент, дори май за първи път я виждам в моя магазин. Ама съм я засичала из съседните. То тези очи не се забравят! Мъка! И после, като плащаше вече, пак с усмивчица ми вика " Извинявайте, че ви отнех толкова много от ценното време!". И няк`ва, нагла такава, ми обърна гръб и се изнесе от магазина. Хич не я искам да ми стъпи повече, ама той моя, все  натяква: "Внимавай с клиентките, бъди мила с тях, защото те ни хранят!". Глупости! Да дойде той да им търпи номерата! Няма ли да ходят на почивка вече тия хора! Ето, съседите си затвориха магазинчето за два месеца, щели да ходят на морето. Ами така се прави! И пак скандал на моя, не мога да го търпя вече! То поне другото да му беше наред, ами не, върне се в полунощ, уморен бил, гладен бил, спяло му се. Алоооууу, кога ще ме отмениш с детето му викам, па и къщата да вземеш да изчистиш поне веднъж, ей на, съдовете от вечерята седат в мивката, а той се прави, че не ги вижда. Не мога да го търпя ти казвам. Ама като легне, че заспи, като заспи и малката, ще захвана такъв чат, че ще имат да вземат всички! А лиглата и тя е една, "Мамо искам приказка, мамо кога ще излезем само двете на разходка, без чичко, мамо това, мамо онова...". Гърррр! Па моя и още едно искал Абсурд! Аз едва влязох в норма след нея,едва си влязох в предишните дрехи! Едно поне беше хубаво от това, бюстът ми наедря и стана ...хихи, как му казваше зъболекаря ...

Ох, днес имах и час при него, ама не за зъбите де.....

Из "Лутанията на една Самодива сред хората"

P.S. Всяка прилика с героите е ...напълно възможна при подходящо припознаване :)))

Фото