понеделник, 11 април 2011 г.

Милениум

или  

Трилогията на Стиг Ларшон

Когато тръгнах да търся книгата не можех да се начудя защо при нас първата част се казва "Мъжете, които мразеха жените" а не така, както трябва т.е. "Момичето с драконовата татуировка". В последствие разбрах, че оригиналното заглавие си е точно такова, просто остроумните...онези с прехвален морал и цензура, уж, са си направили това със заглавието, което често се случва при нас, с филми. Нерде-нерде и изведнъж ти лепнат нещо си някакво да се чудиш кой и къде е копал в гънки ли, бразди ли, че да го изрови. Но хайде, поне този път звучи добре, а и има връзка с това, което си трябва. 
Простено да им е, че ме вкараха в заблуждение. 
Взех си книгата и се...вкарах в приключение!

Първата част започва с мистерия. 
Някой ежегодно изпраща  на богатия индустиалец Хенриг Вангер, точно на рожденния му ден хербаризирани екзотични цветя. Микаел Блумквист, разследващ журналист е изкушен от предложението, което му се отправя и се заема със загадката. И макар това да е една от основните сюжетни линии, докато се усетите и ще се впуснете последователно в още няколко други, като факти и събития ще ви държат под напрежение, докато не се запознаете с невероятния женски образ в цялата трилогия, този на Лисбет Саландер. Нейният живот, нейните лични борби, нейната отчужденост от света, нейните уникални способности и...нейния кошмарен ...СТОП!




Тепърва ще имате желание да разберете как се оцелява!
Тепърва ще осъзнаете колко жени търпят насилие под различна форма!
Тепърва ще си дадете сметка как животът може да се изниже изпод пръстите ви неусетно!

Тепърва ще си припомните или научите колко жени са участвали на сцената на различни по тип сражения, реални битки срещу армия от мъже-войни, мъже-политици, мъже-обсебили властта!

Желая ви приятно четене...или гледане :Р





...или и двете !

P.S. С благодарност към Дани, която ми я препоръча!

Цитати от първата част:

Мистерията с цветята никога не стана достояние на масмедиите или на широката общественост. За нея знаеха само ограничен кръг хора. Трийсет години по-рано ежегодните писма с цветя бяха изследвани в Държавната лаборатория по криминалистика от експерти по пръстови отпечатъци, графолози и криминални инспектори, както и от група роднини и приятели на получателя. Сега в драмата бяха замесени само три лица- остарелият рожденик, пенсиониран полицай и, разбира се, небезисвестният подател на подаръците. И тъй като първите двама бяха достигнали толкова почтена възраст, че всеки нов ден ги доближаваше до момента на неизбежното, кръгът заинтересовани от мистерията скоро щеше съвсем да се стесни.


Бяха изминали четири години, откакто започна работа при него, а все още не му беше разкрила нищо от личния си живот или миналото си. Той веднъж изпробва собствените си умения по "препро", за да намери информация за нея. Дори проведе разговор с адвокат Холгер Палмгрен, който не изглеждаше особено изненадан да го види, но фактите, които накрая откри не засилиха особено доверието му в нея. Никога не отвори дума за това и не го обсъди с нея, нито пък и подсказа по някакъв начин, че се е ровил в личния и живот. Вместо това прикри притеснението си и засили бдителността си.

ПРез следващата седмица Микаел и Лисбет Саландер работиха буквално всяка минута, с изключение на времето, в което спяха. Лисбет продължи да чете материалите по разследването и изстрелваше въпрос след въпрос, а Микаел се опитваше да и отговори. Истината бе само една, така че всеки уклончив отговор и всяка неяснота биваха последвани от дълбок размисъл. В продължение на цял ден изучаваха с какво се бе занимавал всеки след сблъсъка на моста.
Личността на Лисбет Саландер изглеждаше все по-противоречива в очите на Микаел. Макар и да прехвърляше материалите от разследването набързо, тя се хващаше за всеки дребен или будещ съмнение детайл.

Тя отдавна бе костатирала, че не я бива да общува с околните, и живееше самотно. Това изобщо не и пречеше, стига хората да гледаха собствената си работа и да не се бъркаха в делата и. За жалост обаче околните не бяха толкова умни и досетливи.

Отрано се бе научила, че няма смисъл да плаче.Както и че всеки път, когато се опитва да запознае някого с някакъв свой проблем само влошава нещата. Затова трябваше сама да се справя с трудностите, както намери за добре.

Езикът на телата им не оставяше място за съмнение - намеренията им бяха напълно ясни.
Болката бе толкова силна и ненавистна, че Лисбет Саландер застина на място; бе неспособна да се движи.


14 коментара:

  1. Книгите още не съм имал възможност да погледна, но филмовата трилогия определено не е зле - особено първия. Сега очакваме да видим какво ще направи Дейвид Финчър с американския римейк.

    ОтговорИзтриване
  2. Това е различното преживяване, книгите имам предвид, за съжаление рядко филм, след прочетена книга ми е на достатъчна висина...но, ще видим.

    ОтговорИзтриване
  3. Иве, радвам се че ти хареса :))))

    ОтговорИзтриване
  4. Ммммм, тази трилогия я четох преди два месеца.
    Много ми хареса, но филма още не съм гледала. И аз след прочетена книга не обичам да гледам филмовата версия, защото почти винаги се разочаровам.
    Поздрав и пожелания за слънчево настроение!

    ОтговорИзтриване
  5. Дани :)

    Лети, аз позакъснях с книгите, но пък какво от това, струват си отвсякъде отделеното време!Нали? :)

    ОтговорИзтриване
  6. Не съм чела книгата (все още), но филма си го дръпнах и изгледах снощи. Подкрепям препоръките за него, хубав е.

    ОтговорИзтриване
  7. Диве, заинтригувана чаках да те прочета. :) Не знам кога ще стигна до книгата, но филма със сигурност ще гледам след малко или утре.

    ОтговорИзтриване
  8. Диве, ще можеш ли да извадиш няколко пасажа от книгата? Искам да го проверя как е като стил.

    ОтговорИзтриване
  9. Катя, ако филма ти е харесал, то книгата просто няма начин :)
    Точка, мога да повторя вече казаното или просто да кажа, че за теб и Ностромо, ще се напъна тази вечер да подбера пасажи от трилогията :Р

    ОтговорИзтриване
  10. Някак си много формален и дистанциран ми се струва. Сякаш преразказва. Излишно обстоятелствен, като например с това: "... на масмедиите или на широката общественост". Все едно чета новинарската емисия по бТВ.

    "Личността на Лисбет Саландер..."? Ако беше викториански автор, щях да го разбера, ама подобен изказ е архаизъм, а и може би му плащат за брой думи или символи.

    ОтговорИзтриване
  11. Да, такъв е изказът, като новинарска емисия, без художественост, въпреки това събитията,които са описани вълнуват :)

    ОтговорИзтриване
  12. Станал съм много капризен към такива детайли. Когато чета художествена литература, държа на стила, иначе е по-добре да подхвана някоя историческа книга. Искам да кажа, че не е задължително книгата да не е хубава, но мен със сигурност ще ме издразни. :)

    ОтговорИзтриване
  13. В такъв случай /и/ това не е твоята книга :Р

    ОтговорИзтриване
  14. Предлагам направо да се дърпа филма :Р
    The Girl With The Dragon Tattoo
    http://rutor.org/torrent/73195/devushka-s-tatuirovkoj-drakona-muzhchiny-kotorye-nenavidjat-zhenwin_the-girl-with-the-dragon-tattoo-2009-bdrip-ot-hq-video

    ОтговорИзтриване

Meet The Author

Related Posts with Thumbnails