Black sea creatures

или

Хедонистичният индивидуализъм Versus културната хегемония

- Уникално е, просто великолепие - сподели тя, а погледът и се зарея, превръщайки я в  модел, достоен за Jean Baptiste Carpeaux.

- Ооо, я престани! Не си ли спомняш, че допреди малко искаше нещо съвсем различно? Дори негодуваше. Не разбирам как така изведнъж стана "просто великолепно"?!

- Хванах идващата вълна и виж къде ме отведе, красиво е, нима не осъзнаваш това?

- Говорех за нещо съвсем различно, за твоите желания, планове...личните ти предпочитания. А след като съм съзнание /разум/, очевидно е, че оСъзнавам!

- Защо независимо от добрата ситуация, ти все се оказваш мрънкащия? Какво чак толкова се е случило? Ето, виж този живописен залез,

...замри, полюбувай се на гледката, спри да тълкуваш! Изживей момента! Лелеее, започнах да говоря като теб, не е истина просто! Аууу, невероятни графити, страхотия!

Защо ли не помъкнах нещо за рисуване, то пък кое ли по-напред мога да направя, да се отдам на музиката...

...да съм там, където...

...да /о/гледам , прочета, наснимам каквото си пожелая...

 

...или да се нося, ей така ...

- Ама къде изчезна сега? Оф, потъна ли, вълна ли те отнесе?....Добре дееее, признавам, липсваш ми, хайде, ела, не се цупи!
- !?
- Какво се чудиш, орисия си ми! То вече не смея да броя десетилетията, които сме заедно ...

Добре, добреее, мълчи си, не ми пречиш :P нито даже хич! Отивам да спя, когато се събудя, знам, че ще ме започнеш пак с твоите....