Коприва - бодлива

...или как се справя Самодивата с копривата :)))

Физическата болка е въпрос на периферна нервна система, но и на количествени натрупвания, причиняващи качествени изменения или - добре дошъл спасителю Мазол.  Дали ще си ходил продължително време или тичал след поредното увлечение, отегчение, задължение... няма значение. Фактът си е факт, а последвалото след него мълчание е приятно и галещо за ушетата, наслушали се на съветване, мрънкане и натякване. Но веднъж появил се, спасителят е с предопределена съдба- да бъде безмилостно отстранен, отречен, низвергнат! Друго си е нежната кожа! Но за нежната кожа болката е ежеминутно преживяване! Така, че какъв е изводът- болката е част от това, което се харесва. Трябва да я има! Усещаш ли болка, не само си жив/а,  но и на по-високо кастово ниво. И тук се заражда повод за сексистки спор, за жените може, трябва, просто няма как да не е така. Не може да не е с нежна кожа! А, то не, че не може, но се хързулва надолу по стълбицата и следва едно сочене с пръст, ръмжене, натякване, мрънкане или другото- пренебрежителен поглед, липса на поглед. За мъжете не, или хайде, моля ви се, нежен си е направо пратен на другия бряг! Въпрос на светоусещане...ъъъъ, цялостно усещане, а и светлината има отношение, но по-скоро липсата и :))) 

Ех, разноцветен е светът, хора и не хора всякакви се навъртат тъдява! Едни си бродят небрежно слепи за дребните неща /уж/, в главата им все от "великите идеи", с вселенски мащаб. Други, здраво хванали микроскопа и надзъртат, изучават микро-света. Трети не изучават, просто наблюдават !

А копривата си расте ли расте и хич не и дреме кой на какви идеи се подчинява! Тя си има едно правило:

"Ай си ме пипнал с нежни ръце-ще те боли от сърце!"

Боц, болка....билка!

И за да няма "Ох, боли!"
предпазливо пипай ти!
Щом копривата ще бориш
бързо, без да спориш,
ръкавиците сложи!
Взимай ножа и ...режи!

Има и сценарий друг
ако "тя" е твой съпруг :)))
Нежни думи отрони,
и иглите избегни!

P.S. Много съм и набрала на Мая, онази с виденията, илюзиите! Да ме хвърля в бутафорна пиеса, да ми гледа сеира, да се подхилква под завъртян на спирала мустак, а накрая да ме изпраща...упс, още не ме е изпратила с аплаузи :))) То не знам да го чакам ли този край, да протакам ли пиесата? Ще има ли край въобще или змията здраво е нагълтала опашката си?