The Taming of the Shrew

Пиесата е публикувана през 1623 г. И от тогава, досега  всеки доказващ себе си актьор мечтае да изиграе Шекспир на сцена на театър или в киното, а защо не и двете  Дали провал или бурни аплаузи, този момент при всички случаи белязва актьорската кариера.

"Животът е театър, а всички ние сме актьори ..."

Изводът какъв е- всеки уважаващ себе си актьор ще се домогва до пиеса на Шекспир. Кой ще е Хамлет, принцът аутсайдер, тук Офелия /в мн.ч. дори/ е съпътстваща през цялата му творческа кариера; друг ще е Отело- гъррр от ревността до насилието крачка само отстоява; Ромео...къде го тоз човек ? :))) ; Жулиета, е...чак пък толкова, да си загине млада и зелена, заради някого . Сега е време да въстанете и да кажете "Къде са силните женски характери?" Хм, хм, амиии...зависи какво и къде точно е силата на жените :))) 

И ето, идва място на типичното!

Не, не, това не се нарича /от тази старана на реката/ воля! Има си колоритно определение, инатливост, опърничавост.

Хайде да те видим сега Петручо, колко си добър в опитомяването, упс, укротяване,  две различни неща са, все пак !

Приматът ще е с физически похвати, предимно /черно лачено облекло, камшик и белезници с пухчета, не са в този контекст:)))/

Психологическите методи са многовариантни, с различна периодика, а липсата на ритъм и непредвидимостта са в полза на опитомителя!

Е, да не забравяме и "бучката захар", която поощрява обекта за опитомяване! :)))

Хм, тук съвсем далече от Шекспир, се сещам за "Малкият принц":

...

- Не - каза малкият принц. - Търся приятели. Какво значи "да опитомиш"?
- Това е нещо отдавна забравено. Значи "да се обвържеш".
- Да се обвържеш ли?
- Разбира се - потвърди лисицата.- За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света...
- Започвам да разбирам - каза малкият принц. - Има едно цвете..., мисля, че ме е опитомило.

.....

Говорим ли за кино, имам си два стари, много стари филма, които няма как да не отбележа по темата:

1. "The Taming of the Shrew" (1967) на  Franco Zeffirelli, с Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън 

2. “Il Bisbetico Domato” (1980) на Franco Castellano, с Адриано Челентано и Орнела Мути

P.S.Как и дали изпитваш потребност да опитомиш, укротиш опърничавостта? 

А когато го направиш, няма ли да си променил дотолкова обекта, че да изгубиш интерес?  

Можеш ли да станеш зависим, пристрастен към процеса на опитомяване?Да се превърнеш в перманентен...ъъъ "звероукротител"? :)))

Въпроси, витаещи някъде в пространството....