понеделник, 7 юни 2010 г.

Джаз, джаз , ах

Настана периодът, в който това, която ми засища музикалните потребности е джаз, не само, но предимно, особено вечерите!  

Странно е, че когато стане въпрос за Summertime на Гершуин, / а как да не се сетиш първо за него, по това време на годината? :)))/ първата картина, която ми изниква в главата няма нищо общо с лятото. Може би съм споменавала, че имам сестра, по-голяма от мен, която има страхотен талант да...говори. Често се шегуваме с това , че разказва толкова "цветно", че дори внушава преживявания. Спокойно мога да я нарека "манипулатор на спомени" ! :))) Ето и един от тях, цветен и оживяващ:

Зимна, снежна нощ. Снегът е затрупал всичко. В синкавия полумрак от нощното осветление едва се различават силуетите на  малцина забързани хора. Вървя  към спирката, току-що съм свършила лекции. Студено е, дъхът ми, заскрежава високо вдигнатата яка. Замислена съм, ускорявам крачка, за да се прибера по-скоро на топло, пред камината. Пръстите ми  са изгубили чувствителност, защото нося папката с материали за утрешния колоквиум. Започвам да проклинам зимата и...в същият този миг се чуват звуци от хармоника. Мелодията е интерпретация та Summertime. Някой свири Гершуин на открито. Оглеждам се, неволно забавям ход, а музиката се чува все по-близо, все по-осезателно, все по-магнетично, вече съм сигурна, че не е слухова халюцинация. Продължавам да търся с поглед музиканта, изпълняващ тази така обичана от мен пиеса. Нямам търпание да разбера кой е избрал в тази зимна, мразовита вечер да зашлеви студа с летни звуци. Ето го, току на самата спирка, под лампата,  като видение в бледа, синя светлина,  е застанал мъж, с хармоника на уста. С шапка на главата срещу сипещия се сняг, загърбил хората, забравил всичко, отдаден на емоцията....

А щом си говорим за джаз, няма как да се подмине този филм All That Jazz (1979)!  Гледала съм го в различни периоди от живота си, всеки път е различно възприеман, дори съм го отричала и обявявала за твърде налудничав за мен. 

Но...Боб Фос не е за пропускане, още по-малко брилянтната игра на Шайдър и ангела на смъртта в лицето на Джесика Ланг!

"Hospital Hallucinations"  




За заклет почитател на руското кино в мое лице, вярвам не се съмнявате, че ще включа и нещо такова :
 " Мы, из джаза" на Карен Шахназаров




А това е любов от съвсем скоро / за мой срам, а може би и зарази залитането ми през зимния период по съвсем друг тип музика :)))/

Diana Krall - The Look Of Love



P.S. Коктейл, музика и приятна компания, ето това са плановете за вечерта!

8 коментара:

  1. Много хубав разказ!И джаз харесвам!Малко на по-друга вълна съм,поздравявам с това http://www.youtube.com/watch?v=3nt4GKxd7Ms и пожелавам спокойна вечер:)

    ОтговорИзтриване
  2. Странно , но Summertime, наистина не е точно лятно звучене. Аз пък усещам повече някаква есенна тъга.

    ОтговорИзтриване
  3. Миленка, не си много далече, а саксофонът е неустоим!
    Владо,преди да ми внушат спомена и аз имах сходно усещане :)

    ОтговорИзтриване
  4. Прекрасно разказваш!
    Джазът е за мен любима музика, а Summertime - направо обожавано парче. А попадала ли си на
    това изпълнение на Джанис Джоплин? Аз го открих наскоро и много ми харесва.
    Хубава и изпълнена с приятни емоции седмица!

    ОтговорИзтриване
  5. С две ръце за Diana Krall! Много я обичам, особено с "Peel me a grape" и "Fly me to the moon" :).

    ОтговорИзтриване
  6. Лети, първата асоциация за Джанис ми е филма с Бет Мидлър "The Rose", биографичен, страхотен! :)

    Катя, това със сходните вкусове все повече се отдалечава от теорията на случайността :)))

    ОтговорИзтриване
  7. Супер много ме изкефи песента на Diana Krall, гласа й много ми хареса, дълбок...
    Джаснис Джоплин, що така и не можах да я харесам каквото и да съм слушала от нея...
    Разказът на сестра ти е опияняващ, но зимата ми е омразен сезон :)
    Поздрави

    ОтговорИзтриване
  8. Хубав пост. Благодаря и лек ден!Обичам джаз:))))

    ОтговорИзтриване

Meet The Author

Related Posts with Thumbnails