вторник, 6 декември 2011 г.

Студът и Елата

 Той владееше силата да бъде различен.
Беше творец и с изключително усещане за красота създаваше своите ювелирни кристали. Понякога ласкаво, гальовно милваше с бели снежинки, понякога закачливо ги разстилаше върху нослета, лица, безбрежно спуснати коси. Беше способен да разсее тъга и умора, яд и грижа. Манипулираше чувствата, създавайки настроение и очакване за бъдещи празнични дни.

Друг път грижовен, внимателно и нежно покриваше, пазеше от самия себе си семенцата, прилежно засяти в обработените земи, бъдещата обилна реколта.
Магнетичен, ето такъв беше!
Но ...можеше да бъде безпощадно жесток в яростната си страст да опознае, да разголи до кожа и кост,  да притежава същността, да завладее каквото пожелае. Да властва безапелационно.

Тя не вирееше навсякъде, което веднага намаляваше популярността и. 
Само ако не беше се препречила на пътя на това създание  /б.а., който си позволява да наруши повествованието, защото се отдаде на... мощно хилене/ 
Не беше нежна, още по-малко гальовна. Извисяваше снага над мнозина други, а това я правеше внушителна и да, беше красива, с онази запомняща се строгост в излъчването. Осъзнала същността на природата си, не предявяваше излишни претенции. Знаеше стойността си. Не разчиташе на чужди признания. Предпочиташе обкръжението на своите, рядко допускаше други в непосредствена близост.

Студът бавно погали широколистната гора. Първите, свръхнежни листа промениха цвета от наситено зелен в ярко жълт, а останалите се обагриха от ръждиво-кафяво през маслинено-зелено и охра, други избраха червената палитра - огнено червено, тъмно червено до бледо розово. Той наблюдаваше със затаено задоволство. Всяка цветова промяна пееше в различна тоналност, а Студът като вещ диригент насочваше огромния си оркестър в хармония от звуци. Есенната симфония трябваше да бъде завладяваща и могъща, да надскочи Пролетната акапела. Не можеше да прости на Пролетта изневярата и всеки път искаше да и го върне, да я накаже...
Втората му стъпка приличаше по-скоро на шамар. За една нощ смъкна дрехите на повечето, разголи ги, разтрепери и завладя. Видяха се осиротелите гнезда. Имелът сви още повече кълбовидните си паразитни клони след такава груба, издайническа намеса. Само дневните грабливи птици бяха доволни, сега лесно виждаха своята плячка от върха на оголените дървета.
В полето, в низините, в основата на планината всички вече му принадлежаха. Вдигна поглед по-нагоре и се навъси. Какво е това зелено петно ей, там? Кой смее да не свали дреха?
Разфуча Вятъра, издигна се набързо, за да смрази непокорника. След себе си оставяше заскрежена диря и жалостиво стенание. Застана пред зеленото и....оооо, тя беше изключителна красавица. В най-високите и клони Вятърът намери онази минорна тоналност, която можеше да ужасява.  Останалите, не и нея!
- Искам те и ще те имам! Гола! Сега!
Елата танцуваше, завладяна от ритъма извиваше тънка снага сластно. Студът залепна върху нея, с фини кристали я покри изцяло. Първо целуна кожата в основата, плъзна се върху очарователно издължените крайници, покри с устни всяка една игличка, но... тънката и дреха остана плътно прилепнала.
Намръщи вежди, скастри Вятъра за несвършена работа, усмири го, натири го в близката пещера да си ближе раните като зарязан от глутница вълк. Настана непоносима, зловеща, вледеняваща тишина.
Елата спря танца си и застана непоклатима като статуя от най-твърд гранит. Сви се в най-вътрешната част на сърцето си и зачака. Слънчев лъч се прокрадна след време и колебливо я освети.
Елата блесна в изумрудено дори под заледената обвивка.
Пролетта и беше прошепнала и обещала нещо.




19 коментара:

  1. Това е изключително невероятно, скоро не бях чела по-хубаво нещо! Ти просто трябва да пишеш!
    Много ми хареса, Дивче, наистина!

    ОтговорИзтриване
  2. Страхотно...
    Вълнуващо и красиво написано, Ива!
    Благодаря ти за удоволствието да го прочета,
    сърдечни поздрави, Диана

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря ви, момичета!
    Вдъхновението се роди спонтанно по време на поредното ми обичайно пътуване :) написах го на един дъх, радвам се, когато така се случва!

    ОтговорИзтриване
  4. много хубаво пишеш, продължавай така, много му хареса, поздрави и до скоро

    ОтговорИзтриване
  5. Не предполагах,че може да се опише толкова вълнуващо нещо,което толкова мразя-студа!
    Страхотно!

    ОтговорИзтриване
  6. Авеейй, тук и деца четат!
    Какви са тия страстни разкъсвания, а? :D

    Чудно, Диве - чак се асоциирах и разгорещих... :)))

    ОтговорИзтриване
  7. Айдеее, "открихме полюцията на еволюцията" ахахаха, само цитирах Сид-ленивеца :)))))

    ОтговорИзтриване
  8. Благодаря ви, Еликсир, Зори, разните там.....,но Ел така ме обвини в разни неща, че хукнах да си търся ...адвокат :))))

    ОтговорИзтриване
  9. Аааа - на Кушадасъ трябва специално да благодариш, иначе пак ще търчиш за адвокат! :P :)))

    ОтговорИзтриване
  10. То хубаво адвокат, ама не знам днес дали ...жена му го е пуснала на работа

    :evil smile:

    ОтговорИзтриване
  11. Има самодивски стъпки по тревата... последвай ме и ела, можа би има нещо което ни прави близки... ако вярваш, сподели го с нас. http://ivaalex.blogspot.com/2011/12/blog-post_579.html Ива.

    ОтговорИзтриване
  12. Невероятно увлекателно пишеш! Толкова нежност и красота изразени с думи - това е рядък талант. Обожавам да чета подобни метафори, изпълват душата ми с наслада "Студът като вещ диригент насочваше огромния си оркестър в хармония от звуци. Есенната симфония трябваше да бъде завладяваща и могъща, да надскочи Пролетната акапела. Не можеше да прости на Пролетта изневярата и всеки път искаше да и го върне, да я накаже...". Просто невероятен талант струи от текста!

    ОтговорИзтриване
  13. Приятен разказ за студа и широколистната гора. Радвам се, че попаднах на него.

    ОтговорИзтриване
  14. Така е, елата създава своите невероятни ювелирни кристали.Създавайки различни приятни чувства и емоции. Свързани с предстоящите коледни и новогодишни празници.Не се среща често елата.Може би заради това съм за изкуствените елхи. Тези нека си красят естествено сред природата.Много красиво завършва хубавият разказ..."Елата блесна в изумрудено дори под заледената обвивка. Пролетта и беше прошепнала и обещала нещо. "Тя ни напомня и за топлият предстоящ сезон и за студеният."Не можеше да прости на Пролетта изневярата и всеки път искаше да и го върне, да я накаже..."пишеш невероятно.

    ОтговорИзтриване
  15. Поздравления за красиво написания разказ.Наистина творец и с изключително усещане за красота и създаване на своите ювелирни кристали.Хубаво е да знаеш своята стойност.Може да бъде и спокойно, но в бури и много жестока, но и спасение за някои животни.Прекрасен разказ за децата.Ще им заработи фантазията.Дано по често качвате своите творби тук и ни радвате.

    ОтговорИзтриване
  16. Много приятен разказ за елата, която напомня за идващата зима и за Коледа.

    ОтговорИзтриване

Meet The Author

Related Posts with Thumbnails