Медуза Vol.1

- Пазител?Аз, пха?! Изиграха ме, мен, единствената смъртна от трите горгони!!! Как можеш да опазиш нещо вечно, когато знаеш, че не си безсмъртен? Прекалено лесно ме превърнаха в заплаха, в уродливо създание, дори спомена за мен е чудовищно изроден. Как можеш да опровергаеш изкованото от силните обвинение?

  В красивите ми коси можеха да заспиват най-снажните, най-силните, най-мъдрите мъже, ако не те, то тези, които пожелаех, без значение какви са! Но не! Трябваше да защитавам храма на онази, скованата досадница, която развява целомъдрието си и наказва. 

  Прошепнах ли, че имам по-красиви коси от нея или някой прочете мислите ми по време на церемонията пред храма...Не знам! Помня само, че в мига, в който си помислих на какво ме обрекоха, в мига, в който проплака душата ми, а сърцето ми се сви от леден ужас се появи Той. Мнозина са го наричали "злочестина" в живота ми, "повод за проклятието", малцина го обвиниха, но някак тихичко, страхливо, че ме е прелъстил. Никой, освен нас, двамата не знае какво се случи тогава. Никой не разбра за страшния избор, който направих. 

   Сенките в храма на Атина започваха да се уголемяват. Тишината бавно започваше да обхваща външните помещения, където последните дошли да видят церемонията по всъпване в длъжност на главната жрица се оттегляха. Някъде във вътрешността на храма, в абсолютна тишина и помогнаха да свали дрехите. Първата, от три последователни нощи, в които трябваше да остане сама в храма, трябваше да преспи гола, в краката на статуята на Атина. Не се притесняваше от студа на голия мрамор. Мислеше за студа, който плавно и издайнически премина от сърцето и, към всяка частица на тялото и. Пръстите и бяха изтръпнали дълго преди да я облеят с вода, да я пречистят от множеството светски мисли и оставят насаме. Казаха и да отиде в главната зала в часа, в който вечерницата се появи на небосклона и излязоха. 

   Целият ден се превъртя в спомени пред очите и. Баща и, безкрайно доволен и горд, който я поведе през пътеката и стълбите на храма. Бяха му предрекли, страшна участ за малката му дъщеря, а той, за да я спаси я обрече да бъде жрица. Майка и, която тихичко плачеше и оплакваше съдбата и, но и съдбата си. Двете и сестри, които гледаха отдалече, щастливи, че вечерта, ще празнуват. Разкривената, беззъба усмивка на водещия церемонията, зловонния му дъх, шумната, после пееща химни тълпа и още хиляди незначителни, но толкова цветни, ярки, запомнящи се подробности от живота навън.

Това ли щеше да е живота и занапред? Протяжни, безкрайни молитвени песни, монотонни обреди, миризливи поклонници от близки и далечни земи, участие в безсмислени спорове, винаги в полза на целомъдрената.

Време беше! Докато мисълта и блуждаеше във всички посоки, ходилата и я предадоха и тя се запъти с бавна походка към главната зала на храма.

Изведнъж, се чу плясък на криле. Странно, тук толкова навътре в помещенията не влизаха птици!

...........

to be continued
Източник