Медуза Vol.2

Изборът на една майка
 ...
Пърхането спря твърде близо до нея и се чу глас:

- Храмът ще е под строго наблюдение в следващите три дни. Нямаше как да дойда, освен в този вид. Не се плаши! За щастие, но и за съжаление /със сигурност повече твое/ никой няма да разбере това, което идвам да ти предложа.
Обърна се в посоката, откъдето идваше гласа и видя огромен орел. Но...Крилете на птица бавно изтъняха, изгубвайки очертания и на тяхно място се разкриха мускулите на ръце с фини издължени пръсти. Орловият поглед избледня до сапфирено-изумрудено, а след него се появиха скулите на лицето, силния врат и целия великолепен торс на млад бог.


Изумланието и беше толкова голямо, че въобще не се опита да прикрие голото си тяло. Дългите и до коленете коси в цвят тициан бяха единствената дреха по него. Можеше да усети присъствието му с кожата си, дори от разстояние. Трепереше, а във въздуха уханието на миро започна да се смесва все по-силно с тръпчивия аромат на море. Наведе леко глава и докосна  чело с пръсти, защото мислеше, че сънува. Леденият допир я върна в реалността. 

- Не разбирам! Знам кой си, разбира се, че знам. Отдавна /за кого, за теб може би, аз просто те чаках да порастнеш достатъчно, за да осъзнаваш какво е страст и загуба/  като дете съм те виждала.../разбра ли колко съм влюбена, още от онези години...разбира се, че си, иначе не би дошъл, всяка е била с теб доброволно, независимо от историите/  и днес, на церемонията също, но наистина нямам представа защо ми говориш  всичко това. Върви си /искам да останеш, о, как бих искала да е възможно това, но разумът ми се съпротивлява/! Аз съм жрица на Атина, девица, на която е забранено да има друг живот /колко исках да бъда обикновено момиче, със своите дребни желания и страхове, любима жена, някой ден майка/! Тя  ще разбере, че си идвал, аз без да искам ще се издам, когато ме погледне, а после ще отмъсти не само на цялото ми семейство, но и на всички, които ме познават.

- Първо искам да чуеш какво имам да ти кажа! Мога да предложа безсмъртие, но не на теб /повярвай, ако можех някак да изиграя съдбата, щях да го направя, щях да я променя, за да не се налага да преживееш това, което следва, но ти си ключова фигура в бъдещето, макар и сега да не го знаеш още, аз дори не го знам изцяло/, а на спомена за теб. Уви, няма да е такъв, какъвто си го представяш /и аз не го желая в този вид/. За теб ще говорят със страх, с омраза, но ще говорят...Не плачи! Не ме гледай с този ужас в очите /той ще бъде запазена марка за всички, които ще се осмелят да поглеждат към теб/!. Цената на безсмъртието понякога е непоносима и жестока /а ролята, която отсъдиха за мен е на палач, обикнал жертвата си, дали някой ще го нарече Посейдонов синдром...едва ли/!

- Знам цената, която плащат след като ти си се появил в живота на някоя смъртна. След теб разказват само за страдание и с неутешимо количество сълзи, толкова, колкото са океаните, в които живееш.

- Казах ти, че цената на безсмъртието ...както и да е! Чуй ме! Ако искаш този живот на жрица, аз ще си отида веднага. Усетих, обаче, колебание, прочетох в погледа ти желание /и сила/ за нещо повече, нещо, което аз мога да ти дам /онзи лигльо Аполон няма достатъчно воля, затова на мен се пада честта, но повярвай и удоволствието, и угризенията, и цялата отговорност на това, да те накарам да избереш, без да разбираш всичко, да те превърна в жертва на една игра, която е по-голяма от всички нас/. Нещо, което никой друг не е в състояние да предложи! Ако бъдеш с мен, ще трябва да приемеш, че Атина ще узнае и ще отмъсти, както само тя може! Не само защото си и жрица, но защото си била с мен! Мога да ти обещая със сигурност едно, че ще отмъсти само на теб /ще я принудят, защото и тя има своите слаби страни, славата е една от тях, ще иска да те носи на шлема си, тя и само тя, и ще и го разрешат, за да осигурят бъдещето/! А детето...

- Детето ли? Ще имам дете?!!!
- Син, казано искрено.
- Дете, което ще оставят живо?Ще го отгледаме...

- Не бързай! Ти няма да можеш да видиш детето си!

- Да, океаните знам вече защо са толкова големи...необятни!

- Ще трябва да се намери кой да те убие, защото в същия  този миг, само тогава ще се роди нашия син... Пегас.

- Знаеш ли, животът на жрица вече не ми изглежда тежък! Той просто е липса на животворна енергия и бавна емоционална смърт, заради абсолютно лишената от значими събития съдба. За сметка на това изборът, който ми предлагаш е просто кошмарен!!! Извратеното е, че сега аз мисля за него повече, отколкото за всичко, случило се до този момент! В този чудовищен избор и агонията, която ще последва виждам повече смисъл, отколкото в едноживотния апатичен наниз от дни на обречена девица /изигра най-силния си коз, мечта, която не смеех да допусна, откакто разбрах избора за мен на баща ми; не че мисълта да бъда с теб не е достатъчно жадувана, напротив; но вероятно бих отказала; сега знам, просто няма как да не дам живот на детето си/. Сега решението ми е...

- Има и още...

- Още???Нима това не е достатъчно???

- Ти ще бъдеш превърната в чудовище, а всеки, когото погледнеш ще се превръща в камък...

- Как ще се появи нашия син? Разкажи ми! Какъв ще бъде той?....

А нощта навън с нищо не подсказваше, че в момента се твори значима част от историята на...боговете.

....

- Така от красива жрица на Атина се превърнах в страшната Горгона-Медуза, която почти никой не знае като майка на всеизвестния Пегас...

Разбира се, имаше и емоционално нестабилни според другите хора, които се осмелиха да ме изберат за свой символ...но и при тях отмъщението не закъсня...