понеделник, 5 юли 2010 г.

Ти на мене - аз на тебе

...или танто за кукуригу!

Напоследък се сещам за уникалния набор от декоративни, японски кокошки на баба ми....конкретно :))) 

Всякакви птици виждахме като деца в малкия двор на къщата. То не бяха пауни, глухари, фазани, пъдпъдъци, патици /абе чудно защо гъски нема, но явно съседките го докарваха по нрав/. И от всички тези пърхащи, летящи твари, най- най- беше петлето Петльо. То толкова смущаваше с невероятните си сутрешни трели, в ужасно ранните си разпявки,  съседите, че претърпя  две операции на гърлото поради това. А хирургическите способности на баба ми, известна санитарка в градчето, както и съвместно изпълняваща функциите на фелшер и мед сестра за съседи и многобройна рода, спестиха на пернатото преждевременния скок в тенджерата.
Тук е редно да спомена, че дори след втората операция, то играеше със завидно достолепие ролята си и застанал на стобора, с цяло, упс, останалото му гърло пееше ария след ария :). 
Но, нали никой не е пророк в собствената си ...ъъъъ, махала, та и Петльо тръгна на гастрол, казано с други думи, смени курника и се нанесе в ново жилище, под сериозния взор на другата ми баба, майката на баща ми. То иначе как се урежда гастрол, ако не ползуваш някоя сламка, ако не на шурей ти, то поне на сватята.
И се започнаха едни концерти, посещения, овации, публика. Защо ли не се сетих да пусна и билетчета за посетителите, язък!
Та прословутото пернато важно, важно се разхождаше първо из един курник, с малки кокошки  и без конкуренция, а после налетя на ...големите Кокошки. 
А стара истина е, че там, където Кокошките са големи има и големи петли и големи...сражения за Кокошките! 
Така бе започната Великата епопея, поредица от  кървави сражения, насред  двора-арена, и публика -големи Кокошки, фенове на ...Победителя.
Петльо нерядко се окичваше с тази титла, понеже яростната битка с клюн и нокти /без зъби/  беше втория смисъл на съществуването му. Уви, първото призвание - гласовит певец, бе прекършено от ...злорада публика, но наваксваше в борбите, смело, безразсъдно, до последна капка кръв, за всяка една от Кокошките.

Ех, радостта на Победителя също бе временна, то какво ли не  попада в тази графа. Понякога се редуваше с бой между Кокошките- фенове, коя да е първа с Победителя, а понякога с нерадостния-Велик скок в ...тенджерата. 
Реално дори и това нямаше значение, застанали в публиката, едва ли не сред Кокошките, съседите се надвикваха и насърчаваха борбите, а понякога и сред тях се започваше борба... И хляб дори не беше нужен, пасти и петифури още по-малко, щом го имаше това Зрелище!

Ти на мене, аз на тебе, кукуригууууууууууууу!

P.S. Странно, но нямам спомен дали съдбата на Петльо бе на финал с Велик скок, но за неговите по/падения се говори, о, да, говори се ...все още!

10 коментара:

  1. Ха, Самодивка, всичко друго очаквах да прочета, но не и за петела Петльо :)))
    Японските кокошки са .....за престиж май, те за друго не стават. Е петлететата пеят, но кокошките са толкова дребнички :) ама пък красиви са.

    ХУбаво утре :)

    ОтговорИзтриване
  2. Само как си го разказала! Виждам го този герой пред очите си как подскача и се напъва с цяло гърло-било то за песен, билото за битка или зца да се хареса на нечие кокоше сърце ! :)))
    Благодаря за усмивката!

    ОтговорИзтриване
  3. Самодивке,
    не съм на "ти" с японските кокошки,
    ама много добре си го разказала !
    А Петльо...когато имам възможност обичам да гледам как напето стъпва :)

    ОтговорИзтриване
  4. Мха-ха, това е един от най-хубавите постове, които съм чела изобщо някога някъде! Много ведро и усмихнато ми стана, въпреки подтекста :)

    Преди години си гледахме на село петле домашен любимец, като го пуснахме при другите в курника стана абсолютен социопат, вероятно се е мислел за човек и затова.

    ОтговорИзтриване
  5. Хихихих,Кате,изчервих се!
    Той текста верно е ...ъъъ, абе нафукано звучи да кажа, но си е такъв, многопластов,обаче Петльо е реален герой, на всички сутерени :)))

    ОтговорИзтриване
  6. Уф, каква съм, половината пост изчезна нейде :(

    Пепи, на мама родата все за престиж събират и отглеждат разни твари, кои от кои по-неблагодарни :)))
    Лара, ако знаеш колко хора се събираха, за да го видят, не е истина просто /то и сега е така :)))/

    ОтговорИзтриване
  7. :-)))... и аз неочаквах подобна публикация! Но пък я прочетох с интерес и със събуждащи се от далечното (ахам ;-)) минало детски чудновати спомени..

    Поздрави, Дива и много летни :-)))!

    ОтговорИзтриване
  8. Аз съм възмутена, цели два коментара са в небитието вече, единия орязан, другия допълващ :)))е, няма да се повтарям, Пепи, Лара, Кате, зарадвахте ме!

    ОтговорИзтриване
  9. Пхахахах, това вече е добре изиграна шега :)))

    ОтговорИзтриване
  10. Най-сетне коментарите започнаха да се появяват.

    Дими, радвам се, че по този начин те върнах в спомени за детството :)

    ОтговорИзтриване

Meet The Author

Related Posts with Thumbnails