...избор на вампирска сага :)
След скорошното ми киноприключение с третата част на Twilight - Eclipse и засилените увещания на една очарователна малка дама, колко са добри книгите, се оказах в кратък период на замисляне дали-или да си взема все пак една. Въпросът, който веднага ме завладя беше: "Иска ли ми се да поема този риск?".
Озовала се с багажа в ръка пред книжарницата, отново на път, заглеждах книга след книга, някак неволно обръщайки гръб на споменатата поредица. А, неволно, то магарешкото в сина ми не е някаква случайност, а сериозна и безпогрешна генна терапия! Сключила вежди, погледът ми попадаше последователно на няколко твърде търсени заглавия напоследък, но нещо все не беше това, което исках. Момъкът, продавачът де, знаейки, че съм му една от редовните клиентки, спокойно, без да си гризе ноктите, ми показваше книга след книга. А аз не, та не! Тогава се сетих, че искам да прочета първата книга на Елизабет Костова, след като останах очарована от "Крадецът на лебеди".
И така, "Историкът" беше в ръцете ми, а пътуването, този път, се оказа едно невероятно пътешествие и търсене на древни предания, архиви и книги от Трансилвания и Унгария, до Османската империя, Франция и Оксфорд, дори България. И всичко започва с една стара книга от мека, избеляла кожа, която се озовава по невероятен начин в ръцете на 16 годишната дъщерята на дипломат в Амстердам. По средата и, върху две страници се вижда гравюра на дракон с разперени крила и извита опашка, звяр с разперени нокти, с един единствен надпис в нея "Drakulya".
Който не е разтворил книга на Елизабет Костова, само той не е бил завладян от невероятния и стил на писане. Повествованието се разгъва многопластово и читателят през цялото време, до самия финал се чувства като в игра на пъзел - бавно и последователно нарежда части от разказа, докато не види на финал цялостната картина.
"Историкът" е завладяващ нов прочит на историята за Дракула, приплетен с други човешки съдби, с исторически факти и документи, едновременно познат и непознат, тайнствен и ужасяващ, магнетичен в своето великолепие като защитник на Влахия, но и отблъскващ, заради зловещите му действия.
"Доброто няма накъде да се осъвършенства, докато злото може!"
И ще завърша с другият цитат, който ме превзе:
"Разсъжденията трябва да са навременни, а не времепоглъщащи!"
Аз четох "Историкът" преди 1-2 години може би и си спомням, че не можех да се откъсна от нея. Почти не спях... и дори на работа си я криех и си четях...
ОтговорИзтриванеНаистина има увлекателен стил на писане. :)))
Благодаря ти, че ми напомни... май трябва да си я поизровя от шкафа :)))
Хубав ден!
Познато усещане, да не откъсваш поглед от книгата, направо треска ме тресе, докато не я прочетох :)))
ОтговорИзтриванеЕх, нямам представа какъв е стилът на писане на така възхваляния от теб автор, но признавам, че с удолоствие те чета. Хм, удоволствие е слаба дума - представи си насред пустиня прежаднял талибанин, съзиращ оазис или прегладняло цигане, сърбащо супа в кралския двор, ей тъй се чувствам и аз :)))
ОтговорИзтриванеАко се стигне до замъка Бран, ще напиша и моята гледна точка :)))
Слънчево и много усмихнато лято :)
Прегръдки: Ина
Хахаха, голямо бързане му хвърлих, колко букви съм "изяла" или пренаредила хихих
ОтговорИзтриванеОхо, надушвам пътешествие ли, щом пожелания за лято ми отправяш? Добреее, аз пък ще чакам разказите и многото снимки в блога за пътешествия :) И вземи си повечко сребро, един вид нашийник, против ухапване, а вместо парфюм...ъъъъ, божкеее, аз ли го казвам...чесън :)))/кошмар, не знам дали не предпочитам ухапването, само че след това няма как да избягаш от миризмата на гнило,оффф, май ще предпочета за мой ужас луковият аромат, мъка, мъка, егати избора, абе тук трябва се намери парфюмер, който да втъкне чесновото присъствие така, че на финал да го докара ако не на Шалимар, то поне на Шанел19....отвлякох се, отново, за стотен път.../
ОтговорИзтриванеВесело лято и на теб, Ина!Прегръдки :)