Малинка в короната

или...Ина гостува на Самодивата

Нали си спомняте, че самодивите трябва да се примамват с вкусни неща /освен с музика/, за да не пакостят?

Признавам си, блоговете на Ина са невероятно изкушаващо местенце, където освен от кулинарните вълшебства си очарован и от тънкото, завладяващо чувство за хумор, изключително красивите фотографии, разказите за пътешествия и слънчевото настроение на едно славянско момиче!

И така, без много чудене, поканих Ина /Федора/ да ми гостува в блога и съм щастлива да ви

представя нея и неустоимо и предложение с малини!

"О, боже, тук е той, Евгений!
Какво ли мисли той за мен?"
Сърцето в мъки спотаени
лелее смътен блян блажен.
Ту в жар гори, ту цяла в тръпки,
слухти дали ще чуе стъпки.
А недалеч от този кът
малини в храстите берат
и пеят хорово слугини.
(По заповед е песента —
щом пеят, ничии уста
не могат да ядат малини
Такъв на село е реда
и се опазва тъй плода.)

Из "Евгений Онегин"
А.С.Пушкин

Пушкин ще да е познавал Ивето, когато е писал романа. Дали самодивката е била слугинче, имитаращо пеене, дъвчеки малини, докато дружки й са редяли тази "самодивска" песен:

"Щом примамим момъка,
щом го зърнем някъде,
в миг ще се разбягаме
и ще се замеряме
с вишни и със ягоди,
и с малини алени.
Не подслушвай нашите
съкровени песнички,
не заглеждай нашите
лудории момини" ?

Хм, тез' моми не са били с всичкия си - да хвърлят, пък ако ще и по най-желания ерген, ягоди, малини?! (Ариел още си е питал ушите да се включи в борбата с петната... всъщност, то може и без дрехи :)))

Та щом стане дума за малини, Ивето ми е пред очите с ей това завъртяно заглавие >> и немного благочестиви мисли от моя страна по адрес на "малиновите" кръстоносци, за които споменава :)

За самодивската натура приготвих нещо нежно, свежо и ужасно вкусно!
... и една много специална лъжичка за малката й устичка :)))

За тестото на "короните" ползвах рецептата на Ди >>, в чийто блог човек може да открие невероятно много вариации за поднасяне и още повече красота.

Продукти за тарталетите:
2 чаени чаши брашно
150 грама масло /студено/
1 голяма щипка сол
3 супени лъжици захар
1 ванилия (аз ползвах бадемова есенция)
3 - 4 ½ с.л. студена вода /според влажността на брашното/
добавих и малко розова сладкарска боя, макар че можеше и без нея (гледам да не й изтече срока хахаха)


за малиновия крем:
1 и ½ чаени чаши малини (пресни или замразени)
1/4 чаена чаша течна сметана
4-5 супени лъжици захар
1 пакетче (7 грама) желатин

Сухите съставки за "короните" се смесват и към тях се добавя нарязаното на малки парчета масло. Оформят се маслени трохи, към които добавяме студената вода. Замесваме тесто, което оставяме в хладилника поне за 30 минути.
Разделяме тестото на равни топчета, които разточваме в кръг с дебелина около 7 милиметра и поставяме в леко намаслени тефлонови формички за мъфини. Печем в предварително загрята фурна на 180 С, докато порозовеят (за около 15 минути).
Изпечените "корони" се изваждат от формите след като изстинат.

Приготвянето на крема е повече от лесно и бързо, състои се в пасиране на измитите и посипани със захарта малини. Добавя се и сметаната и се разбърква. Желатинът се накисва в 4-5 супени лъжици вода и след като набъбне се разтопява на водна баня (не трябва да завира) и се прибавя към пасираните малини. Разбъркваме до хомогенизиране и оставяме в хладилник леко да почне да се желира, но не съвсем. Пълним "короните" с малиновия крем и оставяме на хладно окончателно да се желират.
Украсяваме с малинка и малко настърган бял шоколад (или според времето... и украсата :)))

Излязоха 12 корони и ми остана малко от тестото, което изпекох като сладки сърчица с дупчица в едния край (както правят по сватбите :)))

Една отхапка от малкото елфче, което благоволи все пак да остави и нещо за снимане (упс, за самодивката, исках да кажа :)

P.S. Да ви е сладко и...очаквайте продължение!