събота, 18 февруари 2012 г.

Медуза Vol.2


Изборът на една майка
 ...
Пърхането спря твърде близо до нея и се чу глас:
- Храмът ще е под строго наблюдение в следващите три дни. Нямаше как да дойда, освен в този вид. Не се плаши! За щастие, но и за съжаление /със сигурност повече твое/ никой няма да разбере това, което идвам да ти предложа.
Обърна се в посоката, откъдето идваше гласа и видя огромен орел. Но...Крилете на птица бавно изтъняха, изгубвайки очертания и на тяхно място се разкриха мускулите на ръце с фини издължени пръсти. Орловият поглед избледня до сапфирено-изумрудено, а след него се появиха скулите на лицето, силния врат и целия великолепен торс на млад бог.


Изумланието и беше толкова голямо, че въобще не се опита да прикрие голото си тяло. Дългите и до коленете коси в цвят тициан бяха единствената дреха по него. Можеше да усети присъствието му с кожата си, дори от разстояние. Трепереше, а във въздуха уханието на миро започна да се смесва все по-силно с тръпчивия аромат на море. Наведе леко глава и докосна  чело с пръсти, защото мислеше, че сънува. Леденият допир я върна в реалността. 
- Не разбирам! Знам кой си, разбира се, че знам. Отдавна /за кого, за теб може би, аз просто те чаках да порастнеш достатъчно, за да осъзнаваш какво е страст и загуба/  като дете съм те виждала.../разбра ли колко съм влюбена, още от онези години...разбира се, че си, иначе не би дошъл, всяка е била с теб доброволно, независимо от историите/  и днес, на церемонията също, но наистина нямам представа защо ми говориш  всичко това. Върви си /искам да останеш, о, как бих искала да е възможно това, но разумът ми се съпротивлява/! Аз съм жрица на Атина, девица, на която е забранено да има друг живот /колко исках да бъда обикновено момиче, със своите дребни желания и страхове, любима жена, някой ден майка/! Тя  ще разбере, че си идвал, аз без да искам ще се издам, когато ме погледне, а после ще отмъсти не само на цялото ми семейство, но и на всички, които ме познават.
- Първо искам да чуеш какво имам да ти кажа! Мога да предложа безсмъртие, но не на теб /повярвай, ако можех някак да изиграя съдбата, щях да го направя, щях да я променя, за да не се налага да преживееш това, което следва, но ти си ключова фигура в бъдещето, макар и сега да не го знаеш още, аз дори не го знам изцяло/, а на спомена за теб. Уви, няма да е такъв, какъвто си го представяш /и аз не го желая в този вид/. За теб ще говорят със страх, с омраза, но ще говорят...Не плачи! Не ме гледай с този ужас в очите /той ще бъде запазена марка за всички, които ще се осмелят да поглеждат към теб/!. Цената на безсмъртието понякога е непоносима и жестока /а ролята, която отсъдиха за мен е на палач, обикнал жертвата си, дали някой ще го нарече Посейдонов синдром...едва ли/!
- Знам цената, която плащат след като ти си се появил в живота на някоя смъртна. След теб разказват само за страдание и с неутешимо количество сълзи, толкова, колкото са океаните, в които живееш.
- Казах ти, че цената на безсмъртието ...както и да е! Чуй ме! Ако искаш този живот на жрица, аз ще си отида веднага. Усетих, обаче, колебание, прочетох в погледа ти желание /и сила/ за нещо повече, нещо, което аз мога да ти дам /онзи лигльо Аполон няма достатъчно воля, затова на мен се пада честта, но повярвай и удоволствието, и угризенията, и цялата отговорност на това, да те накарам да избереш, без да разбираш всичко, да те превърна в жертва на една игра, която е по-голяма от всички нас/. Нещо, което никой друг не е в състояние да предложи! Ако бъдеш с мен, ще трябва да приемеш, че Атина ще узнае и ще отмъсти, както само тя може! Не само защото си и жрица, но защото си била с мен! Мога да ти обещая със сигурност едно, че ще отмъсти само на теб /ще я принудят, защото и тя има своите слаби страни, славата е една от тях, ще иска да те носи на шлема си, тя и само тя, и ще и го разрешат, за да осигурят бъдещето/! А детето...
- Детето ли? Ще имам дете?!!!
- Син, казано искрено.
- Дете, което ще оставят живо?Ще го отгледаме...
- Не бързай! Ти няма да можеш да видиш детето си!
- Да, океаните знам вече защо са толкова големи...необятни!
- Ще трябва да се намери кой да те убие, защото в същия  този миг, само тогава ще се роди нашия син... Пегас.
- Знаеш ли, животът на жрица вече не ми изглежда тежък! Той просто е липса на животворна енергия и бавна емоционална смърт, заради абсолютно лишената от значими събития съдба. За сметка на това изборът, който ми предлагаш е просто кошмарен!!! Извратеното е, че сега аз мисля за него повече, отколкото за всичко, случило се до този момент! В този чудовищен избор и агонията, която ще последва виждам повече смисъл, отколкото в едноживотния апатичен наниз от дни на обречена девица /изигра най-силния си коз, мечта, която не смеех да допусна, откакто разбрах избора за мен на баща ми; не че мисълта да бъда с теб не е достатъчно жадувана, напротив; но вероятно бих отказала; сега знам, просто няма как да не дам живот на детето си/. Сега решението ми е...
- Има и още...
- Още???Нима това не е достатъчно???
- Ти ще бъдеш превърната в чудовище, а всеки, когото погледнеш ще се превръща в камък...
- Как ще се появи нашия син? Разкажи ми! Какъв ще бъде той?....
А нощта навън с нищо не подсказваше, че в момента се твори значима част от историята на...боговете.
....
- Така от красива жрица на Атина се превърнах в страшната Горгона-Медуза, която почти никой не знае като майка на всеизвестния Пегас...
Разбира се, имаше и емоционално нестабилни според другите хора, които се осмелиха да ме изберат за свой символ...но и при тях отмъщението не закъсня...

16 коментара:

  1. Май не те е страх от отмъщението на Атина?! Тя не обича да разгласяват истории, чрез които се показва как и въртят номера простосмъртни и богове ;)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Зори :)))...игра, по-голяма дори от нея :Р а и каквото е писано...ще стане:)

      Изтриване
  2. Ученическа градивна критика след 3... та - много е добро. Не очаквах да е толкова добре реализирано и да се вглежда толкова внимателно. То вярно, че аз лично очаквах мацката да се наниже без да иска върху някаква кривогледа патица и после да вика "не, бе, душа, Атино, ма, сериозно, бог беше, чесну", но с това на страна - изключително качествено водене на разказа. Едно от последните неща, дето очаквам в интернет и едно от последните, които получавам от съвременни писатели, които даже искат пари за простотиите си, а ти го доставяй ей така, за кефа как се вика :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хихих, душо, трубадур, чесну имаш дарба за...иглата :)))
      Благодаря! Не очаквах чак такава хвалба / само тайничко се надявах :Р/!

      Изтриване
  3. Добре де, що на части? Искаш да ни умориш ли? Бива ли да си толкова жестока? Да ни беше оковала на някоя скала, като Прометеи, че орли да ни кълват дробовете, разбирам, но това... Лоша Самодива! :P

    Между другото, вчера на заспиване грабнах "Старогръцките митове и легенди" на Кун и прочетох за Персей как точно се справил с Горгоната Медуза. Реално си мислех, че е някакъв подвиг (по спомените, които имам от едно анимационно), но всъщност (затаете дъх!) оня през цялото време е бил подпомаган от боговете. Мама му стара, че то и аз мога така! Те му дали огледален щит, хвърчащи сандали, остър меч и торба, в която да сложи главата на Медуза... Добре де, торбата не е толкова важна... Та Персей си фърчал, видял трите горгони да се излежават на плажа, намазани със слънцезащитен спрей Нивея, фактор 30, и понеже ПАК боговете му подсказали коя е смъртната горгона, оня се стрелнал върху беззащитното създание и му отрязал главата. Бах и всички велики композитори, това не е честно!

    Диве, ако не въздадеш правосъдие в следващата част, ще протестирам. Плюс това Пегас и великанът Хризаор останали сирачета, това също не е добре и създава условия за социално напрежение... Това са ми забележките. :P

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ми...лоша съм, то се подразбира :Р, колкото и да ти е мъчно, третата част ще я напиша след като ми "смъкнат оковите от ръцете", дата за "амнистия" все още нямам, предполагам ще е към края на месеца, поне комисията така обмисля :Р Там в промеждутъка, преди официалното ми явяване в "съда" и "заключителната ми реч" може би ще се появи Vol. 3.
      По забележките ти...нямам забележки :))))

      Изтриване
    2. Какво ли не прави скуката при безсмъртните.
      Аве хем изпълняваш разни му там божествени прищявки, хем все хората виновни...
      Добре че ти, ДИве, ни светна по-задълбочено в мотивите на тази женица, че щеше да остане неразбрана за поколения наред... :)

      пп. Ностро - торбата е много важна! Ами ако беше пазарска мрежа? Какви ужасяващи последствия щеше да има.
      Аве Персей да не е минал покрай остров Пасха на връщане?

      Изтриване
    3. А, тя скуката и при смъртните си е голямо, значимо, откъдето и да го огледнеш... факторище :))))/баси, тая статистика е навсякъде/

      Изтриване
  4. Ах, изпуснала съм нещо тук, та ще си наваксам!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Стига да ти е интересно...защо не :Р а и смятам да правя допълнение :D

      Изтриване
  5. много хубаво пишеш, много ми харесва, продължавай така и мерси, че споделяш тук с всички нас

    ОтговорИзтриване
  6. Изумително... и вълнуващо!!!

    ОтговорИзтриване
  7. Много впечетляващо . Благодаря!!!

    ОтговорИзтриване

Meet The Author

Related Posts with Thumbnails