вторник, 12 януари 2010 г.

Първородно

Странно е, че въобще проявих желание да се "изложа", така де, пиша за себе си, да се покажа иззад паравана / който между другото си е безкрайно добро средство/  между мен и останалите.
Още по-странно е какво ме подтикна да го направя. Хм, явно съм била в двугодишен инкубационен период на заразата, наречена "блогер", която като всяко закъсняло нещо те цапва безкрайно точно и те поваля. Не ми се става обаче, не, че стоенето на колене ми е присъщо, още по-малко по дупе, но е толкова хубаво да се ...поизлежаваш, когато си заразен и видимо болен, ако не физически, то поне психически.
И...какво правиш, когато се озовеш пред новия постиг? Той си те гледа безразлично-безочливо, а ти очакваш от себе си да го изпълниш подобаващо интригуващо ли ? А не, изливаш поредицата от скокливи мисли и асоциации, докато посръбваш /това разбира се е образно казано, мама ме е научила от малка да не сърбам, да не говоря с пълна уста, да сядам на крайчето на стола и в никакъв случай да не слагам лактите на масата/ от кафето. 
А може би се започва така "Любимо мое електронно дневниче"? Уф, не съм толкова лигава, е, лигла съм, но се самозаблуждавам, навивам, вживявам, че поне съм лигла със стил !
И така, началото е сложено!
Позволено е надничането зад паравана!
Разрешени са мнения, изказвания, упреци!
Все пак темерутът в мен подлежи на излекуване, има още надежда!

Все пак "Животът е прекрасен!" !


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Meet The Author

Related Posts with Thumbnails