Загубени в превода

Изписвайки "загубени",  визирам точно този нюанс на глагола като нарочно не употребих "изгубени"....

Студентка търси настойчиво професор, за да се яви на изпит. Принципно тя не е от така наречените "бележкари". Всъщност не си пада много по ученето. Ако си говорим истината, не знае и името на професора, при който трябва да се яви на изпит. Попитала е колегите си как да се свърже с него и по указанията първо звъни по телефона. Професорът, естествено, вижда непознат номер и инстинктивно натиска червената слушалка /защото така му е казала сътрудничката му, която между другото е и негова трета любовница, след асистентката, която за удобство е в неговия кабинет и доцентката от съседната катедра/.
Нашата героиня обаче не се отказва така лесно. Запътва се към университета не, че знаеше и точно в кой университет е студентка, но знае адреса, ще стигне до там с джипа, който тати и подари като навърши 18г. Стиснала е скицата, с обяснения кой корпус да избере, на кой етаж и по кой коридор да тръгне, така че "U"-то да не превърне в "П" и вместо да напълни чашата, да я изпразни. След като е питала всеки срещнат къде да намери търсената катедра, към която принадлежи преподаваля, на финал уморена и запъхтяна, на петия етаж /защо никой не прави ескалатори в тези университети, не знаят ли, че токчетата с височина над 10 см не са удобни, за изкачване на стъби/, най- в дъното намира така желания кабинет. Оправя косите пред вратата, подърпва късата пола, напъчва, там каквото я дарил онзи отгоре и онзи от подаръка на мама за бала и наперено почуква.

Вратата плахо се отваря и отвътре наднича млад, впечатляващо очарователен мъж. Красавицата ахва от изненада, коленете и се подкосяват и взима дълбоко въздух в желанието да извади онзи секси глас, който репетира всяка вечер пред огледалото в банята и всяка сутрин в коридора. В същият този момент очите на мъжа аха и ще изхвръкнат от орбитите, защото са фиксирали прозрачната, доста обилно открехната блузка и сутиена, избран два номера по-малък, за да се получи желания ефект. Едва издържаща напрежението, студентката замята кокетно глава, косите се разпиляват върху раменете и отронва:

- Извинете, търся проф. Х....

Секундата мълчание, която последва и дава възможност да си представи в детайли как ще го вземе този изпит, че и бонусът от него. Заглежда се в плътните устни на мъжа и очаква с нетърпение точно как ще бъде поканена да влезе в кабинет. Мислено репетира походката, как беше, с левия или десния крак  поклащаше хълбоците по-предизвикателно. 

В следващия миг чува:

- I don't speak English !  

Докато осъзнае какво се случва, вижда как вратата бавно започва да се затваря през недоумяващият и поглед, независимо от предизвикателствата на фигурата и безупречно гримираното и лице

През пролуката успява само да промълви:

-I see ...

 В кабинета студентът французин, дипломант на нашия професор, изпива чаша студена вода, и не спира да се чуди как така на този нищо и никакъв на вид мъж му се лепят все красиви жени.


Всяка прилика с действителни лица е напълно несъобразна и клони към онази безкрайност ...който си изберете :)))