Land of Confusion

Кой си, какъв си, защо си?

Все въпроси, които ако не се задават, витаят някъде над главата.

Един знае едно, дочул е друго /много често дори ехото на развален телефон, спомняте ли си тази детска игра?/ вижда трето, почувства четвърто, разгадава пето. Най-често възненавижда, дори откровено мрази образа, който е изградил като част от пъзела, получен от онези едно до пет. 

Кой успява да види наистина оригинала? 

Дори да познаваш някого с години, идва момент, в който  се чувстваш като в огледална зала, не знаеш къде е застанал човека и кое е истинското му отражение. Виждаш образ, издължен, величествен, достоен за пиедестал, но обръщаш се и видението изчезва. Вместо него, с мъка се взираш в тромавото, грозно човекоподобно. В брутално изкривеното му  лице не откриваш и следа от причината, заради която си поел по пътя. Бавно осъзнаваш, информацията, която зрението ти предава. Ужасът е най-бледото чувство от цялата палитра на емоции, която те раздира. Студ започва да трепти от всяка твоя пора. Броиш до пет, бавно, с надежда, че следващото, което ти разкрият очите ще е истината, а предходното е било просто кошмар. 

Къде си попаднал? Какво е това зловещо място, където вярата се възприема за наивна, любовта за утопия-химера, омразата е на почит, яростта и гневът - архангели. 

Стоп!

Затвори очи!

Какво виждаш сега?

Какво усещаш с другите си сетива?

Заглуши за малко разума, почувствай, смелост!

Дори да казват, че е страшно, не вярвай, това го можеш!

Няма значение кой какъв пъзел е изградил за теб, важният си ти!

Не можеш да си позволиш да граеш друга, освен твоята роля, на твоята сцена-живот!

Главният актьор си ти, не си ли спомняш? Ето, завесата се вдига, публиката притихва, всички гледат към теб!

Маестро, музика!

Фотография