Във миг, прокраднал се неволно,
когато срещата поднася ни съдбата,
когато Сянката усмихва се подмолно,
а Обичта стои смирено на вратата...
Тогава думите основи изградили,
а мисълта помагала им всеки ден.
Желанията бавничко тунел пробили,
за Пътника, освободен от плен...
Фото
P.S. За времето-безвремие,
просто защото....
