Дългоочаквана събота

Да обещаеш нещо на дете си е нормално събитие. То те гони, търси, иска си, мрънка, напомня, пак мрънка, докато не го получи...или забрави, но това последното при голям късмет!

Да обещаеш нещо обаче на...ъъъ, как да го кажа по-меко, ами, на родителите ти...примерно /за малко да напиша възрастен човек, упс, написах го/ в сравнение с дете, си е тежка и отговорна задача, за която пак ти се напомня, мрънка, пак напомня и колкото и да твърдят, че забравата била по-сигурна при...айде пак, ами възрастните хора, то може и така да е, но не и в този случай!!!Просто няма такава възможност!!! 

А когато имаш смелостта да обещаеш някакво кулинарно лакомство, обичано от тях още като деца, с история, предавана от прабаба на баба, майка и така чак до мен, ей тогава вече си се обвързал здраво с Брамшкотов възел, от който няма измъкване!

Много/листни пърленки

Рецептата с нищо не се различава от тази, само оформлението е друго. 

Разточва се фина кора от банично тесто, обилно се намазва със смес от мас и масло /или друго вид мазнина, която при стайна температура е в твърдо състояние, но с тези двете става най-най-/, завива се на топче и се оставя във фризера за около 30 минути. Изважда се, изчаква се да се отпусне леко, колкото да е възможно да се разточи и се поставя в гореща фурна за печене /200 градуса/.

Възможно е да се приготвят и с пълнеж, но той се прибавя след престоя във фризера, оформят се и отново престояват във  фризер  преди изпичането.

Готови са неустоимо хрупкави и вкусни, у нас ги предпочитаме със сирена и зеленчуци в добавка, но който иска може да ги поръси с пудра захар /което ми напомня, че се каня и на  Kouign aman  от доста време/.

 

Любимите на баща ми си остават другите пърленки, чиято направа знам от бабите ми:

Зачудих дали да не пробваме и идеята на Вени, но си я запазих за друго пиршество:)