вторник, 7 август 2012 г.

Разкажи ми...

- Ще ми разкажеш ли приказка?
- Не, тази нощ не мога! 
Ти ще ми разкажеш, след /поне/ едно десетилетие...твоята приказка ще ми разкажеш, тя ще ми е по-интересна, независимо /аз всъщност много искам да е така/, че ще се наложи да я чакам; да трупам тъга и умора; да събирам като скъперник хилядите /надявам се/ щастливи мигове с теб /някои без теб, уви/; да улавям моментите с фотоапарати /не знам колко на брой ще са и какви като марка дотогава/; да крия /доколкото мога/ тъгата и раните, които ще ми нанасят /заради мен, заради теб, заради това, което сме/; да изтривам бързичко сълзите от мъка или от безсилие; да притихва гневът ми в твоята усмивка /която е толкова и моя, както и с моите очи, когато ти ме погледнеш с тях/; да напипваме пулса на настроенията си и да ги синхронизираме; да си прощаваме емоционалните сблъсъци /защото аз съм ти, а ти си аз ...донякъде/; да се защитаваме взаимно /ако не ние, то тогава кой по-добре от нас би могъл да го направи/; да разкривам нови хоризонти пред теб, но и да ме провокираш да ги търся; да виждам ден след ден как отстояваш себе си, дори въпреки мен!


- Разкажи ми твоята приказка!
- Моята ли? 
Иска ми се само още малко да пораснеш и ще ти я разкажа...знам, ти си видял, съпреживял една част от нея, за другата са ти говорили ...някакви легенди, дори небивалици...но ти знаеш дълбоко в себе си каква част от тях е истина и каква не; какво са размазали /вместо да украсят...наивна мисъл/, какво са премълчали нарочно; кое са пришили с груби кръпки...ти това ще се научиш да разпознаваш.
С времето, докато се написва твоята приказка, моята ще ти се разбулва така, както мъглата се вдига от полето и достига синевата, как се разпръсва в бели, пухкави или перести облаци...


...може накрая да се превърне в малко бяло петънце, далечно и красиво на фона на безкрайната синевата, но аз съм сигурна, че ще ти се иска да остане, да не изчезва, за да има още малко мистерия, за да се запази магията на непознатото...


...където може да те очаква /защо не, пожелавам ти го/ приятна изненада или стимул да преодолееш временните трудности. 
Инерцията и безверието не са добри спътници, не ги допускай до себе си, а ако това се случи, бързичко ги прогони! 
Вярвай в себе си, в мен не се съмнявай, но най-вече - вярвай в нас!
Спи сладък сън, дете!

Meet The Author

Related Posts with Thumbnails