Студът и Елата

 Той владееше силата да бъде различен.

Беше творец и с изключително усещане за красота създаваше своите ювелирни кристали. Понякога ласкаво, гальовно милваше с бели снежинки, понякога закачливо ги разстилаше върху нослета, лица, безбрежно спуснати коси. Беше способен да разсее тъга и умора, яд и грижа. Манипулираше чувствата, създавайки настроение и очакване за бъдещи празнични дни.

Forgotten Dreams

- Красиво е, истинско, вдъхновяващо, искрящо, толкова наситено с енергия, поне по твоите описания...обаче...

- Какво, обаче?

- Липсва нещо!

- Не мисля така, но все пак, сподели, какво е това, което липсва според теб?

- На първо място рамка, на второ - популярност, на трето....ъъъм, не знам, но сигурно има!

- Кажи, че се шегуваш?! Нима няма изкуство, което е сътворено върху стени, без да има рамка?

- Не говоря за това, а и не е сигурно, че темата въобще влиза в категорията "изкуство". Освен това, ако няма рамка, то поне има сграда, стена, върху която е разположено, т.е. има стабилна основа.

- Дефинирай "стабилна основа"!

- Вече  дадох пример за това.

- Да, даде, но една стена или сграда дали е стабилна и на какво може да издържи, кой може да каже?

- Не обръщай нещата! Устоите са нещо значимо в съвременното общество!

- Не ги, говорим си. Интересно ми е защо постави такива критерии, за оценка? И откъде накъде намеси обществото?!

- Защото е важно!

- За кого е важно, очевидно не и за мен, а нима не мен касае това?

- Хм, така е, но ...съгласи се, че е извън масовото разбиране ЗА?

- Добре, пак се връщаш на масово и популярно. Аз не искам да е в тази категория, а да му липсва всичко останало, което изброи в началото. Истинско ли е? Да! Не ми трябва рамка, още по-малко популярност!

- Защо приемаш по презумция, че ако е популярно, то няма да е вдъхновяващо и искрящо и...абе, разбра ме!

- Защото ще се изхаби толкова безобразно бързо, че премигването на очите ти ще изглежда като цяла ера. Безценно е, искам да го съхраня!

- Аха, искаш да го запазиш за себе си и да не разкриваш разковничето. Това не е ли твърде егоистично?

- Всъщност няма какво да популяризирам, още по-малко да издам като рецепта! Това е като да влезеш в пещерата на мечтите си и да не искаш да се върнеш в лудницата на ежедневието. Не всеки е способен да открие входа и. Някои се страхуват от тъмнината, други от това, че трябва сами да я открият, за трети мързелът е висша форма на самосъхранение, четвърти страдат от силна клаустрофобия, пети не търпят за дълго еднообразието, шести са толкова слепи, че ако обектите не са осветени от силен прожектор, въобще нищичко не виждат ..в общи линии - всяка коза за свой крак, а не един кози крак за сто вълка :))) Ето, дадох ти рамка и...популярност :D

Фото

Лепидоптерология

Разпознаваше в себе си запаления лепидоптеролог. Знаеше много от теорията, а и практиката не беше никак чужда. Имаше своя класификация за тези удивителни създания и отношението на хората към тях. 

Първият вид, на който искрено се възхищаваше бяха онези, чието докосване в началото не усещаш. Те са кацнали някъде по теб, но ти си толкова вглъбен в ежедневието или мечтите си, че не ги виждаш.  А те присъстват, ненатрапчиво,  вълшебно затаили полет, за да не те притесняват. Едва когато отлетат, полъхът от движението на крилете им те връща в действителност, която вече си изгубил, без дори да осъзнаеш.

Непреставаше да се учудва колко натрапчиви, досадни и противни могат да бъдат другите от типа на Tineola bisselliella. Ти ги гониш, с ръце протегнати напред, за да ги унищожиш, а те си мислят, че им ръкопляскаш.

 

Интересът понякога се отправяше към изучаване поведението на създанията, от семейство Noctuidae. Изборът на активен живот през нощта и причините за това, непрестанното търсене на огън, около който да кръжат, да се сгреят, играещи с непрестанния риск да обгорят криле и да паднат безпомощни, неспособни да оцелеят.

Виждаше, че хората, когато се сблъсват с тези странни, вълшебни понякога красиво-нереални създания реагират по различен начин. .

Едни очакват появата им с нетъпрение, търсят и ги намират, възхитени, доволни, че са реализирали желанието си. При някои от тях, пеперудите живеят необезпокоявано своя жизнен цикъл, възход и падение.

Други са наясно с целия процес на раждане на пеперудите. Целенасочено и търпеливо го провокират, а когато това се случи възтържествуват и изживяват своя миг/период на щастие или ...загубват интерес.

Трети наблюдават в захлас полета на кръжащите кралици на нощта...

Но има хора, които умират от желание да ...забият кърфица в нежните тела и да си направят сбирка от тях. Дали ще я излагат в последствие на показ или сами ще я изучават, за колекционерите е без значение,  смъртта е неразделна част от познанието, а то е висша цел, която работи с понятия като Collateral damage.

Познаваше много добре процеса на раждане на пеперудите. Смътното усещане за безпокойство и опияняващия ентусиазъм и състоянието на душевен покой, който го следваше.

Знаеше с математическа точност кога започва началото на края на жизнения им цикъл и трагедията на смъртта...но, не можеше да се примири с краткостта на живота им! 

Затова не спираше да търси методи, премахваше или прескачаше бариери, водеше своите битки ЗА живота на пеперудите, със стрели на мечтите си, отпратени високо нагоре.

Фото

Drawn to sea

Сега съм тук, отново с поглед отправен нагоре.

Векове следях движението на морските създания, бях утеха и убежище за някои от тях. 

За други - неприятно препятствие по пътя на хранителната верига. 

Трети просто не ме забелязваха. 

Наблюдавах мълчаливо и в очакване. 

Не загубих спомена за целувката на изгрева!

Не забравих сребърната бродерия от звезди и онази потайна сянка върху Луната!

Надявах се да ме открият, докато младостта беше трепетна!

Изгарях да ме намерят, когато страстта вътре в мен беше лумнала, дори под тоновете вода!

Търпението дойде незабелязано и се разрастваше с всяка заличена гравюра!

А мъдростта се сля с океана в мига, в който отново поех първата глътка въздух!

White Devil

По воля на съдбата /не тази на Vittoria Corombona/ и за нещастие на своите родители - Дъ Биг Бос оф дъ Девил и Нейно Злорадо Тъмнейшество Грозила, на тъмния свят се появил престолонаследник, който сияел със снежно бял цялостен вид. Дори рогцата му имали онзи подозрителен и нетърпимо синьобял оттенък, който заслепявал. За къдрите и опашката, да не говорим, светели в тъмнината като супернова ІІа, а очите, ах, очите кошмарно напомняли най-големия им враг.

Чаено парти за Поезия и Проза

Веднъж се срещнали на чай Проза и Поезия
Малко странно било, че въобще се срещат, защото както знаем, те обитават различни, отдалечени едно от друго места. Но случило се така, че двете проявили внезапен интерес към едно и също...нещо. Да го наречем Чаено парти! 

Силата на съдбата за сетен път доказала своите незнайни, потайни, внезапни капризи, срещайки тези две...дами. Озовали се в един салон, не щеш ли, за малко да се сблъскат за едно и също кресло. О, чудо на чудесата! Как така тези толкова различни по своята същност Дами проявили интерес към едно и също...нещо?

Поет и папагал

Всяко творение поетът си го обграждаше с обич. Помнеше всеки свой стих, всяка своя рима. Събираше ги в красиво подвързани, с уникален калиграфски стил, томчета. И всичко това стоеше в старата наследствена библиотека с резбовано орехово дърво. За всяко свое представяне внимателно подбираше публиката, чрез лично изпратени покани, придружени с молба за отговор, потвърждаващ или не присъствието. Една част фенове, за да има и аплаузи след представянето, да задоволи самолюбието, но и да подхрани капризната си Муза.

Работата е вредна

...за социалния ми живот!

Ей, на, вдигнах му скандал на моя темерут сутринта дето ме събуди рано-рано да му ходя пак на магазина. "Абе идиот, легнала съм си в 5 сутринта, цяла нощ не можах да спя!" Ама не му казах де, че съм си чатила до 4.30 с Димо, Ангел и онова готиното хлапе, дето ми се включи от три дена насам. Ох, на кака, какъв е сладък, ще го разнищя тия дни, па може и среща да си уредя, стигя да пратя лиглата при баба и.

Ти на мене - аз на тебе

...или танто за кукуригу!

Напоследък се сещам за уникалния набор от декоративни, японски кокошки на баба ми....конкретно :))) 

Всякакви птици виждахме като деца в малкия двор на къщата. То не бяха пауни, глухари, фазани, пъдпъдъци, патици /абе чудно защо гъски нема, но явно съседките го докарваха по нрав/. И от всички тези пърхащи, летящи твари, най- най- беше петлето Петльо. То толкова смущаваше с невероятните си сутрешни трели, в ужасно ранните си разпявки,  съседите, че претърпя  две операции на гърлото поради това. А хирургическите способности на баба ми, известна санитарка в градчето, както и съвместно изпълняваща функциите на фелшер и мед сестра за съседи и многобройна рода, спестиха на пернатото преждевременния скок в тенджерата.

И ставам твоя сянка, но със собствен лик

Как се разпознава една влюбена жена? 

Дали разчитането на симптомите е видно за всички или само за наблюдателите, психолозите?  Защо не искам за кажа сеирджиите? Защото последните извличат информацията и като журналист от жълтата преса се втурват да я продадат подобаващо.  А сутрин в кафето, подбрали мястото с най-добър изглед към лафката за вестници, следят колко ще се закачат на тяхното заглавие. Не!  Извинете, но тук не ми е интересно, просто не е за мен! А и принципно вестници не купувам, онези с жълтите заглавия, още по-малко. Спектърът ми не ги "отразява"!