На ръба на острието, когато равновесието е утопия,
обгърната от безбрежен океан рутина,
загубила ориентир, сред мъгла, дотолкова плътна, че не виждаш ръката, протегната напред да търси опора,
когато разумът започва да изневерява с Лудостта,
когато единствено чувствата здраво удържат своя Фокус /бокус/,
е време за:
Метаморфоза
За да просветлее - черното отвън, а не вътре!
О-громна компания, събрана в дън горите тилилейски,
с хотел на нейно разположение, за да разпори нощта с дандании.
Мега доза хумор - в стил тримата глупаци -"Това не е прясно сирене за ручане, ами е бял памук за търкаляне"
Няколко натъркаляни глави на върли душмани :
...с бедуиновия меч :)))) /лелеее, колко е страшен с фотоапарат в ръка/
И накъде без домашен любимец :
Подреждаме спомена :
Зареждането беше успешно!
Жаждата утолена, капчиците щуро настроение надявам се, да стигнат до Коледа...поне!
Дори студ да скове Живата вода, ще я съхраним на скреж:
Огненото тайнство не е изгубено, само преминава през различни състояния и...
метаморфози!
P.S. Из
"Фотоисторията на една Самодива"
