Реванша

Навярно всеки е запознат с онова чувство, което започва да си устройва къде временен, къде постоянен подслон /гнездо, землянка, хижа, шатра с димен отвор, хасиенда, лятна вила с огромна веранда, читалище, ох, добре, и иглу ще включа, че в тази жегааа/ когато условностите заформят огрооомни сапунени мехури с желанията?

Събират се, миличките те, за желанията говоря, натрупват прах и забрава и чакат някой да ги погледне отново, ама не просто ей така, а някак по-любовно, с мерак. Да ги поизтупа, изкъпе, да ги научи да плуват с яхта по езерцето, морето...океана...вселената.

Има и желания, на които е съдено да бъдат реализирани ужасно бързо, е, може да не е мълниеносно, но достатъчно, че да се чуе тътена, съпровождащ събитието.

Старите, овехтели такива, дори не могат да завидят, нямат сили, нямат живец да го направят. Само с тъга и придобита мъдрост отчитат - бързо се появиха, бързо ще ги забравят!

Дали?

Възможно ли е спонтанно реализираното да носи в себе си огромен потенциал от незабрава?

След това изпълнение, сега Ви предлагам версия на това ястие  на Лети. 

Вие преценете към кои желания ще я причислите ;)

Tortino con melanzane

Melanzane e zucchini alla Parmigiana

Устоях си на ината, то пък да е било трудно някога.

Но...проявих завиден егоизъм и търпение, както и една идея по-продължително задържане в онази част от къщата, която не е често обитавана напоследък и я направих тази фамозна:

Меланзанья с цукини

Съботно с пица

Отворих  едното око сутринта. Погледнах,  мрачно е навън. Колко хубаво, си казах, вали си кротичко, ще си се мотая цял ден по пижама, носа си няма да подам навън!
Затворих окото, с надежда, че блаженото лежане ще продължи, но уви, почти в същата милисекунда се дочу тътрузене на крачета. Дечо пристигна в целия си сутрешен блясък и сила. Не знам как се отглеждат биковете за корида, но съм сигурна, че сутрешното им настроение, на тези твари, има много общо с това на сина ми.
Действие първо - Неописуем грохот  приближавайки спалнята, вратата се блъсва, освен в случаите, когато не е оставена отворена, защото сме си говорили, т.е. надвиквали, от стая в стая до късни доби.
Действие второ -  Засилване, все едно съм му развяла червено наметало. Пръхтене и риене с крака, добре, че няма пясък под краката му, че и прахоляците да са достойни за  парата от носа. Последвалото винаги е свързано с поредица от охкания в аритметична прогресия! Матрака на спалнята се превръща в арена за корида!
Действие трето - Мамоооооооо, гладен съм!

Това е! Свърши се със сутрешното излежаване!

Да се наспах, направих го! Да се излежавах- не се ! Да нахълта дечо в спалнята, отчетено е! Значи е време за кафе и закуска! Я, да видим колко е часа, хммм минава 10.30ч., значи трябва де е нещо като закуско-обяд! Какво да бъде, какво...Пица!

Пица с бира и ананас

Необходими продукти:
За тестото
- 500гр. типово брашно;
- 250 мл. топла бира;
- 20 гр. свежа мая;
- 20 мл. зехтин;
- 10 гр. захар;
- 15 гр сол.

За плънката
- 300 гр. бекон /прошуто/;
- 300 гр. кашкавал;
- 250 гр. ананас /от консерва/;
- 150 гр. червен лук;
- 200 мл. доматена салца;
-50 гр. маслинова паста;
- риган, чубрица на вкус.

Маята се разтваря в затоплената бира. Прибавят се солта, захарта и брашното. Замесва се меко тесто, което не се оставя да втаса. Тестото се оформя в тавичка като коритце, с вдигнати краища. По края, близо до стените на съда се нареждат лентички кашкавал. Вдигнатите краища на тестото се прегъват, закривайки кашкавала и се оформя ръбче. Следва намазване с маслинена паста  /благодаря, Ина :)))/ Плътно се подреждат лентички бекон. Отгоре лука, нарязан на шайби, ананаса и се залива с доматена салца. Поръсва се с подправките и се слага в затоплена фурна за печене.

P.S. Имам много истории с бира, без бира :))) Принципно, не я пия! Но, в кулинарията я ползвам почти колкото виното!

А навън продължава да си вали и е една красота, показах си нослето, то не е за пропускане!

Остава музиката да е в синхрон!

Спагети с гъби

Не познавам човек около мен, който да не примира за спагети, талиятели, лазаня, с други думи по италианската паста. Лично съм пристрастена, макар и да не правя често у дома. 

Хм, като се замисля, аз просто не готвя често. За някои съм щастливка, за други ..мързеливка :))) Лично се оценявам като човек, който ако може да си спести / или да ми го спестят/ престоя в кухнята, го прави. Това не означава, че не съм гастроном, включително кулинар ! Имам си обаче любима категория : "Мъничко, вкусничко и соленичко".

Те, спагетите не са много към тази категория за другите хора, просто защото порцията, която признават в никакъв случай не е малка.

В днешната вечеря ги предложих с гъби, които според приятелката ми са "à la diable" . 

Много ще се затрудня да опиша рецептата, защото, както съм споменавала не веднъж, не работя с точни мерки и теглилки в кухнята. Съотношенията, изборът на продуктите се получават от само себе си. Колкото и да е чудно, ястията дори да ги повторя, пак са със същия вкус :))) Наречете го "точно око" , "професионално изкривяване", все ще е вярно.

И така...

Спагетите сварявам в подсолена вода, преди края на времето за варене ги отцеждам  Оставям да се досварят в доматена салца, към която прибавям зехтин и подправките: босилек, риган, чубрица и къри. Добавям и нарязан месен продукт, в днешната рецепта е колбас "Петрохан".  Не обичам и не ползвам запръжките независимо на какво, зеленчуци, месо, кайма и др.

Аранжирах при поднасяне с маслини и кашкавал на "Маджаров". 

Гъбите са приготвени отделно. Задушени са в зехтин и заквасена сметана, соев сос и горчица. Соевият сос често ми заменя ползването на сол към някои ястия.

И всичко това, придружено с чаша истинско червено вино - "Мавруд" от Марково.

Наздраве !