...за близко бъдеще
Дали е възможно да си дотолкова спонтанен, че да не планираш нищо, ама нищичко? Времето да не те притиска в рамки, графиците да са ти непознати, да се рееш, шляеш, блуждаеш...Да съществуваш в някакво измерение където времето е константа, дефакто безвремие...
Пффф, що за ужаси говоря.
Аз самата няма да издържа на такова място, измерението ще променя, пролука и пропуск в законите ще намеря, и ще избягам от там:)
То и в другата крайност не се виждам, строги, ненарушими графици!
Е, все пак планирам понякога, но плановете и графиците са ми достатъчно гъвкави и податливи на промени. А спонтанността по този начин, се запазва достатъчно близка и примамливо изкушаваща.
Очарована от едно приятелско намигване, реших да си планирам две кулинарни забежки в близко бъдеще.
Разгърнах тежките кулинарни енциклопедии, заразлиствах, че и запреглъщах като кобила на празни ясли :))) Толкова исках да
намигам подобаващо,обаче, че на последните неудобства не обърнах внимание! Просто лудостта ми на тема канцеларски и писарски приспособления, аксесоари е съизмерима с друга- бижута, примерно :)))
След направен избор, подбор, конкурс, финалистите се оказаха два :)))
Първото - Десерт: Сладкишът на баба
/Каквото и да означава това, но изглежда толкова мноооого добре, че неудобствата споменати по-горе се засилиха/
Второто - Основно рибно блюдо: Пъстърва по арменски
/Хм, тук колегата Тарик може да удари едно рамо, ако пожелае и не съм му омръзнала от сряда на сряда :)))/
С благодарност към
Дани!
P.S. Явно е, този пост ще търпи едит /корекция, допълнение, все тая, не мрънкай, че това е чуждица, моля :*, ако трябва ще я намеря все в някой речник :)))/, че пак време-пространствените графици, обвързани с пътувания ме притискат и ми спестяват престоя в кухнята :)))
