Събудих се с идеята, че не може просто ей така да си отбелязвам страниците на "Изворът", с някакъв книгоразделител. Отдавна ме сърбяха ръцете да направя нещо и ето, престраших се, отскубнах се от извинения с време, ангажименти...мързел.
Сътворих това:
В цялото чудене къде са ми материалите и всякакви джунджурии, с които обичам да съм заобиколена, когато правя нещо такова, за пореден път се убедих, че имам нужда от по-голямо бюро.
На второ място си рекох, че е крайно време да преустроя поредната стая за гости в кабинет. Мечтииии !!! Както и кабинетът да е заключен с три катинара и два ланеца...поне, защото търсейки линийки, пак за n-ти път ги намерих в стаята на дечо. "Като си ми пееш Пенке леее..." в случая Ивищеее, кой, какво, къде, все там е завлечено.
Няма оправия!
Случая ми напомни едно от кучетата, които имахме, всички обувки ги влачеше в неговата колиба, и там нищо не помагаше. После кажи, че кучетата и децата не се разбират прекрасно. Обичаш ги, глезиш ги, а те ти се качват на главата, че си и доволен от цялото това нещо.
Но пък е забавно, спор няма. Сега се чудя какво ли ще ме измуфти да направя/им, когато се прибере от училище, защото....не може само аз да си творя егоистично нещо, трябва и той да е потопен, ако не изцяло то поне частично.
Дали да не пробвам пак с това да отвлека внимание?
За финал ще отправя поздрав към всички именници и по-специално към
Дани, с пожелание за весел и незабравим празник :