Follow Me

P.S. Тази песен е уникален хамелеон, абсолютен контраст между ритъм и текст. Обожавам я!

Land of Confusion

Кой си, какъв си, защо си?

Все въпроси, които ако не се задават, витаят някъде над главата.

Един знае едно, дочул е друго /много често дори ехото на развален телефон, спомняте ли си тази детска игра?/ вижда трето, почувства четвърто, разгадава пето. Най-често възненавижда, дори откровено мрази образа, който е изградил като част от пъзела, получен от онези едно до пет. 

Кой успява да види наистина оригинала? 

Дори да познаваш някого с години, идва момент, в който  се чувстваш като в огледална зала, не знаеш къде е застанал човека и кое е истинското му отражение. Виждаш образ, издължен, величествен, достоен за пиедестал, но обръщаш се и видението изчезва. Вместо него, с мъка се взираш в тромавото, грозно човекоподобно. В брутално изкривеното му  лице не откриваш и следа от причината, заради която си поел по пътя. Бавно осъзнаваш, информацията, която зрението ти предава. Ужасът е най-бледото чувство от цялата палитра на емоции, която те раздира. Студ започва да трепти от всяка твоя пора. Броиш до пет, бавно, с надежда, че следващото, което ти разкрият очите ще е истината, а предходното е било просто кошмар. 

Къде си попаднал? Какво е това зловещо място, където вярата се възприема за наивна, любовта за утопия-химера, омразата е на почит, яростта и гневът - архангели. 

Стоп!

Затвори очи!

Какво виждаш сега?

Какво усещаш с другите си сетива?

Заглуши за малко разума, почувствай, смелост!

Дори да казват, че е страшно, не вярвай, това го можеш!

Няма значение кой какъв пъзел е изградил за теб, важният си ти!

Не можеш да си позволиш да граеш друга, освен твоята роля, на твоята сцена-живот!

Главният актьор си ти, не си ли спомняш? Ето, завесата се вдига, публиката притихва, всички гледат към теб!

Маестро, музика!

Фотография

Безсъница с Muse - Resistance

Use our secret safe tonight and are we out of sight

Will our world come tumbling down
Will they find our hiding place
Is this our last embrace
Ohh will the world stop caving in

It could be wrong
Could be wrong
But it should've been right
It could be wrong
Could be wrong
But let our hearts ignite
It could be wrong
Could be wrong
Are we digging a whole
It could be wrong
Could be wrong
This is out of control
It could be wrong
Could be wrong
It can never last
It could be wrong
Could be wrong
Must erase it fast
It could be wrong
Could be wrong
But it could've been right

Love is our resistance
Keep us a promise they wont stop breaking us down
Hold me
Our lips must always be schooled

If we live our life in fear
I'll wait a thousand years
Just to see you smile again
Kill the press for love in peace
You'll wake the far police
We can hide the truth inside
It could be wrong
Could be wrong
But it should've been right
It could be wrong
Could be wrong
Let our hearts ignite
It could be wrong
Could be wrong
Are we digging a whole
It could be wrong
Could be wrong
This is out of control
It could be wrong
Could be wrong
It can never last
It could be wrong
Could be wrong
Lets erase it fast
It could be wrong
Could be wrong
But it could've been right

Love is our resistance
Keep us a promise and they wont start breaking us down
Hold me
Our lips must always be schooled
Good Night has reached his end
We can pretend
We must run...
We must run...
It's time to run

Take us away from hell
Protect us for the...
RESISTANCE...

P.S. Някаква носталгия по писма, написани на хартия ме е налегнала. Посланията са живи там, имат ухание, имат тежест...

А и ножът за писма, подарък от Толедо преди 3 години, някак тъжно стои и наднича през прозорчето на пощенската кутия. Последната картичка, която получихме беше сякаш преди векове :( 

U2 - The Ground Beneath Her Feet

P.S. Да е по-мъдро, по-мъдро е! 

Тетивата, пееща струна, е в очакване. Стрелата със сребърен връх е подготвена и нека Юпитеровия оптимизъм я изстреля с достатъчно сила в правилната посока!

Да бъде!

За теб!

С благодарност към Лили, Лети, Мария, Мони, за симпатията и даровете, както и на всички, проявили желанието да ме опознаят :)))

Ще цитирам Пипа Лий :

"Ако трябва да бъда честна,
вече се уморих да бъда загадка.
Искам да ме познават!"