Показват се публикациите с етикет Хляб. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Хляб. Показване на всички публикации

събота, 19 май 2012 г.

С/токката и фуга/с

- Стоката ти казвам, важна е!
- Качеството на стоката е по-важно!
- Не!!!Цената и! 
- Уви!

Всичко е важно! Въпрос е - какво правиш когато т.нар. стока започне да се разваля? 
Даа, за баба ми "стоката" означаваше цялото сборище от животинки в двора и, както и всичко онова, което слагаше в плетената кошница и носеше на пазар..."о, времена...".
Пак от бабите знам /е, и от книжките за малки дяволчета/, че няма защо да се изхвърля прясното млякото, когато започне да се прокисва /знам терминологията, но точно тук не виждам защо да я употребявам :Р, освен това съм инкогнито ...и си вярвам :)))/. От него става чудесна домашна извара, а от суроватката - прекрасни палачинки. В настоящия случай, без да се сварява млякото или това, в което се е превърнало, т.е. забравено в хладилника за по-дълъг от необходимия период време, послужи за направата на този великолепен провансалски хляб:

Fougasse


четвъртък, 11 август 2011 г.

Чревоугодничество без край - Индийски хляб Наан

Има книги, в които гастрономията, да си го кажем по нашенски чревоугодничеството, на някой от героите е вплетено в сюжетната линия като вътък. Не можеш да си представиш дори липсата му, защото това би довело до силно ограничаване на възприятието. Това си има един много сериозен, съпътстващ четенето, недостатък. Докато си се задълбочил, отдал на/във въпросното произведение или откровено умираш от глад, или перманентно ровиш из шкафове, хладилник и т.н., или ти се отваря огромна дупка от мерак по нещо, точно в средата на коремата област, която може да се запълни само от ...това, което я е причинило. Много ми е дразнещо, ей, направо си умирам от мъка, защото гладът е в експоненциална зависимост спрямо размера на входните данни. Има и още едно голямо неудобство, то се причислява към графа литерутурни разочарования - ако от произведението ти се е запазило в паметта единствено този възникнал...глад. 

Не помня кога за първи път се сблъсках с достатъчно вече популярния наан, но знам, че през последната година ми отваря перманентно онази дупка, за която говорех. Ароматът на току-що изпечен наан може да се долови дори от затворените страници на "Ловецът на хвърчила", Халед Хюсейни. 
Наднича и ме гледа лукаво от постове на ТанитаМира и Катерина.
Тормози ме по време на моите разходки, от витрината на всякакви специализирани магазинчета за хлебни изделия.

Но край! Днес достигна предел моето търпение, а и мързелът е редно от време на време да бъде побеждаван /от онзи така тежък грях /.
Прости ми **** , защото съгреших, не само в мислите си...

Запретнах ръкави на ризата, прерових рецептите и се спрях на тази тук. Хареса ми подробното описание. Това е нещо, което за съжаление нямам търпение да правя винаги в моите постове на кулинарна тема.  И така се появи той, пардон...те:

Индийски хляб - Наан


Необходими продукти за 8 бр:

7 g суха мая;
5 g захар;
125 ml  топла вода;
525 g пшеничено брашно тип 500;
10 g захар (допълнително)
60 g кисело мляко;
60 ml топла вода (допълнително)

1 бр. яйце
60 g масло, разтопено
8 g сол;
125 ml кисело мляко (за намазване)
маково семе за поръсване, количество - по желание.


Начин на приготвяне:

Смесват се 150 g от брашното, топлата вода, маята и 5g от захарта.Това е стартерното тесто, което се оставя за около 15 min за първо втасване. Останалото брашно се пресява в голяма купа, добавя се още от захарта и в направено кладенче се изсипва стартера, киселото мляко, допълнителната вода, яйцето, маслото  и солта. Меси се до получаване на еластично тесто. Измесва се на набрашнена повърхност /колкото повече, толкова по-добре, а може да служи и за намаляване нивото на стреса с удари на тестото в плота поне 100 на брой :Р/  и се оставя да втаса за около 45 min на топло. Когато удвои размера отново се измесва за около минута на набрашнена повърхност, след което се разделя на 8 равни части. Оставят се да починат за 5 min. Тази повторна почивка се оказва много важна, за да се получи пухкав хляб. 

В намаслена тава или покрита с хартия за печене се разтеглят с ръце /аз направих така/ или разточват 8-те части от тестото на плоски, 15 cm питки. Намазват се с останалото кисело мляко и се поръсват с маково семе. 


В рецепта, която ползвах, нанът е овкусен с млян кимион. Аз избрах натуралния вкус и посолих само с тази розова сол, която имам от известно време и за мой срам  / и почуда на една сладурка с кулинарен блог :*/, не бях използвала до днес.



Отново се оставят за около 10  min, преди да се сложат във фурната за печене. Може да се поставят и в студена фурна, така ще продължи втасването по време на затоплянето. Пекат се около 25 min, при температура 190-200 °C.

Чудесен хляб е това! Спор няма!!!


неделя, 17 октомври 2010 г.

Пир на/над хляба

Относно хляба и хлебарките

Не съм сигурна дали защото е популярно вече да си правиш хляб у дома или заради истинския вкус на това тестено изделие, а защо не и заради суматохата около приготвянето, но така или иначе вече се зова със звучната титла "Хлебарка".

Принципно по българските земи се срещат два вида такива, хлебарки искам да кажа - черна и кафява /съжалявам дами, но руса и махагонова все още не са документирани/, а аз със своите напъни се класирах /от няколко години  насам / в първа категория - Черна Великолепна!

А първата категория, както си знаем и РАИД / Рутинна административно-идиотска диверсия/ не я мори!
Щъка си свободно из различни институции /тя "Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага"/, разхожда си се из блоговото пространство, събира идеи и после се развихря, докато сите люде спокойно отдъхват.
Нагазила сред разкошнотите на Зори, Диана, Дани, Ина, Лети, Руми, посегнала и към чуждоземните изделия на Elra, Великолепната реши да издаде няколко основни правила и да ги публикува под следното заглавие :

"Пир на/над хляба"

Първо и най-важно правило за направата на вкусен домашен хляб може да се вмести в баналното разрешаване на всички проблеми:

  Има Желание- има решение! 

В случая-  има домашен хляб!

Второ, което е много често оправдание /добе, добре, ще го нарека този път защитна реакция да си спестим неприятни емоции/ да не се изпълни първото е витаещото чувство, че  не можеш или не искаш да предриемеш десант над вече окупирана територия.

"Е, да, ама не е като на мама!"

Такааа, тук вече стъпихме на познато място, където заразата от типа на чума / да се подразбира - "бъдеща свекърва" или още по-лошото, настояща от типа "съкровище"/ трябва да бъде лекувана още в етап на превенция! 
Периодични ваксини са желателни, както и настойчиво връщане към земята от този тип :))) с помощта на близки и роднини!
Ако превенцията е неуспешна, то китката над което и ухо да е забодена, ръцете на "Ф" или веждите на "микровълнови вълни", седнете небрежно, сложете дясно върху ляво коляно, отпийте 5 лъжици супени "Майната ти..." и после се развихрете /при наличие на първото/ !

Трето е  изборът на оборудване, технология и материали!
Обилният дъжд от предложения за пекарни машини не ме е поблазнил нито за миг!
Но, няма лошо, а и не бих отказала за ми подарят :) Засега обаче не искам да се лиша от удоволствието да се наклепаме до уши в тесто. А беше време, когато самата идея да си наплескам ръцете ме ломеше и изпадах в транс. Засега съм в период на ремисия.
Относно технологията и материалите - разходката из горепосочените блогови пътеки е достатъчно, не само за да започнете да преглъщате, но и да направите своя избор!

Четвърто - действате в удобно за вас време, като подбирате внимателно участниците за първата ви дегустация !
Ако смятате, че нямате големи очаквания, ако се притеснявате от недоброжелателни оценки, елиминирайте заподозрените лица /най-вече онези, посочени във второ/ !
Ако ли не, смело осъществете десанта! 
Ще издам ноу-хау от тактиката в тези действия - използвайте елементи като изненада, чужда територия, разклатени позиции :)))

Пето - време е да се отдадете на пир!
Този път се престарах - печени понички вчера /по рецептата на  Ева /

Малчо реши, че не може само кръгли и се заигра, не само с тестото, но и с формичките:



Кифли и хляб днес :)))



Хлябът по позната рецепта, кифличките - тестото от понички вчера ми дойде много, отделих една част и замразих в камерата, но като ги нападнаха се оказа, че не съм права. Днес наново, но под друга форма  :)

Шесто - споделете опит и опитайте от сладостта на възхищението!

Седем - не се самозабравяйте, особено ако сте в чувствителната и потенциално опасна  и податлива на зараза група, коментирана във второ!!!

Осмото касае мен, засега - Отивам да се ваксинирам! :))))

вторник, 12 октомври 2010 г.

Есенна хапка

Не ми е присърце този сезон, независимо от лобирането тук-там, независимо от палитрата разкошни цветове, а може би дори въпреки нея. 
Обаче, и да си мрънкам не ми става по-добре, то затова и не виждам особен смисъл да го правя.
Ех, няма как, ще се старая някак да ги преодолявам настроенията от типа- меланхолия, носталгия по слънчевото лято и ще си наваксвам с повече сън. Така де, зимата си идва, хибернацията си е нормално състояние:)))
Леещият се дъжд навън и настъпилия студ провокираха желанието ми да се сгрея, камината гори,а и фурната в кухнята спомага за това. Не може все на чужда трапеза, редно ми е, а и ми се полага да поизползвам  малко и това пространство в къщата!
Но пък да знаете как хубаво ухае сега у дома! Ароматът на току-що изпечен хляб се носи на талази и приканва гостите да пристигат канени или не:)
Но, какво тук значи някаква покана? 
Всеки е добре дошъл!

Днес предлагам тази есенна хапка /за разядка :)))/ :


Семпло, вкусно и да, здравословно, в количество - хапка :)))

Рецептата за хляб взаимствах от Лети и спретнах вчера набързо това хлебче, тип фокача. Толкова бързо го ометохме, че днес направих вече сериозен - хляб :)


Ето и моя вариант за рецепта на хляб с вино.

Необходими продукти:
7 гр. суха мая;
200 мл. прясно мляко
100мл топла вода, около 50 градуса
30 гр. мед
5 гр. сол
40 мл зехтин
50 мл бяло сухо вино
400 гр брашно тип 500
40 гр. овесени трици

С 2/3-ти от  брашното, маята, солта, млякото и меда се замесва лепкаво тесто,оставя се да втаса на топло до удвояване на обема. Добавят се на този етап овесените трици и виното, меси се до хомегенизиране на тестото с другата част от брашното. Може да се наложи добавяне на още малко брашно. Полученото тесто не е нито меко, нито твърдо. Покрива се в намаслена купа и се оставя да втаса до удвояване на обема. Оформя се хлебчето, поставя се във форма за печене и отново за  около 20 минути втасва.Факачата намазах с жълтък на яйце, хляба не го. Пекат се в предварително загрята фурна на 220 градуса, след това на 190 градуса. Фокачата беше готова за 15 минути, хляба за около 40.


За есенните хапки си избрах и нещо друго, което направих и съм много горда, че си надвих на масрафа :)))
Неотдавна по примера на Диди, си затворих част от лятото в бурканче :)))
Това са моите сушени домати, едно към едно със споменатата рецепта.


Ето я, есенна хапка с уникален хляб,


 слънчеви сушени домати,


сиренце във формата на листо, жълтичко, симпатично, допълващо вкуса  и магданоз за...но, това е друга тема :)))


P.S. Сериозната вечеря тепърва предстои,
кой както си я ...нареди :)))

вторник, 21 септември 2010 г.

Хляб с Cottage сирене и маслини


Само като се спомене Cottage и веднага ми изниква картина, тип пасторален пейзаж, дивна къщичка, потънала в зеленина. Защо не и скалист бряг наблизо и неотменното- домашен уют, идилия!
Сигурно тази картина включва и достолепна жена с посребрени коси, която върши някакви чудеса около печката, ухае на подправки и ти иде да си глътнеш езика или да се удавиш в ...ясно какво, преглъщаш ли, преглъщаш напразно, докато така описаната дама не поднесе уханното ястие.
Е, добре де, не мърморете /мъже/, тази дейност може да се върши и от значително по-млади дами! Не, не искам да чувам нищо за типа на престилката /която витае във въображението ви/ и дали е съпроводена или не с други ...ъъъъъ, аксесоари, които между другото не пречат на никой друг, освен на вас и разлютеното ви съзнание. Упс, то съзнанието нямаше нищо общо с това, а чиста биохимическа субстанция, която и ние притежаваме, но по-добре контролираме!

Но...какво тук значи някакъв контрол, когато гладът за нещо вкусно е толкова присъщ за всеки гастроном! 
И като истински ценител на вкусовете, нямаше как да не посегна към изкусителната рецепта на  Дани , представена преди дни. 

Внесох леки промени в състава.

Необходими продукти:

150 мл. хладка вода;
7 гр.  суха мая;
15гр мед;
5 гр. сол, чубрица на вкус / аз сложих около 2 супени лъжици/
5 скилидки  чесън, нарязан на ситно, може и пресован
150 гр. cottage cheese /може и извара 200г/
50 гр. нарязани маслини
30 гр. разстопено масло
1  бр. яйце
 400 гр. брашно 

 
Всички продукти се смесват до получаване на лепкаво тесто. Оставя се на топло, да удвои обема си. Разбърква се с дървена лъжица, поставя се в намазана с масло форма. Оставя се  да втаса втори път и се пече при 200 градуса .

Получи се ароматен хляб с този вид:



Пикник може и да няма, но сандвичите за утре ще са уникално вкусни!


P.S. Споко, чесънът не се усеща при целувките :)))

неделя, 25 юли 2010 г.

Хляб и ...стари дантели

Не, не, спокойно, арсеник не използвам, дори за лична превенция! То и хляб толкова ползвам, но откакто открих рецептата на Зори за хляб с кисело мляко и мед, можем да поспорим по въпроса:)
Обаче, все си живея с наивната мисъл, че може и да имам неприятели, а, чак пък толкова, по-скоро хора, на които не съм им много приятна, да, да, чак пък приятна. По-силно изразителна думичка ще трябва да се подбере, така де, малко ми е трудно да призная, че темерутът в мен взима връх, ама чак да предизвикам идеята за арсеник....оф, а щях да говоря за хляб и....старо кино, покрай дантелите :)))

То какво ли не прави човек, когато го превземат прароднините му, Карастанчовите с други думи. Ту хукне да прави едно, ту превзема върхове в различни поприща, ту се втурне към корените си. Верно родът ми е от Косово, но прадядо ми избегал по света към средата на ХІХ век, та моя пъп ли да е хвърлен там? Но ето, завръщаш се понякога, едно ти е заседнало на гърлото, ще кажеш ,че стипчив мушмул посреде лято си сдъвкал или шепа зелени дренки.  То и дренките не са зелени, а са започнали да почервеняват, но стипчивото им е така силно, чак в петите те удря!
Но пък са красиви, особено нощем!


А цветето, което се отваря за нощен живот - красота неземна, е лумнало в ярко жълт цвят, сякаш да замени Слънцето и да съперничи на Луната:


И защо ми беше да бягам в другата посока, а да не се завърна към планината?
Дивото зове, да те дърпа с все сила. Веднъж стъпил на пътеката и...


Вървиш като омагьосан. Не! Като истински събуден от наркотичния сън на реалността, в която си свикнал да живееш. Всяка нова гледка ти се иска да съхраниш възможно най-дълго и след завръщането. Това ще бъде твоята противоотрова срещу опиата, който осъзнаваш, пак ще те дебне.



Но все още е рано, все още има време преди да падне мрак. Чувстваш крилете си сладостно  леки, обагрени в ярки цветове, огрени  и стоплени от слънцето.


Все още не ти е до хора, вървиш сам, дори извън пътеката:


Хубаво е, чисто е, спокойно е!
Но ето, дебнат те следите, в момента, в който се върнеш на пътеката, откриваш изоставените вили.


Старият лифт и заслона до него:


Някои от къщите все още са красиви, със загадъчна, призрачна  осанка ти напомнят, че всичко тече, променя се. Няма нищо по-сигурно от нейно Величество Промяната!


А светлината вече е все по-малко, денят започва да се губи в облаците на предстоящата буря. Чува се застрашаващият тътен, а крилете ти натежават и потъмняват.


И вилите стават все по-изпълнени с призраците на минали преживявания:

Забързано поемаш обратния път и съзираш старата християнска обител, въздъхваш с облекчение, а слънцето, сякаш дочуло вопъла изпраща последните лъчи за деня, за да ти покаже, ето, има ги войните на светлината.


Но защо ли Всевиждащото око, с неговите  избелелите, очукани краски, пукнатината по средата на кафевия ирис не успокоява настъпващата тревожност?


На връщане към дома те преследва грохота на започващата буря.

Знаеш, че въпреки днешния, зареждащ сред природата ден, ще настъпи моментът, в който пак ще усетиш изтощението на живота, точно като героя на Кари Грант. Двете луди лели, опияняващи господата с арсеник ще приемат лицата на едни от досадниците в живота ти. Братът социопат, нетърпеливата млада съпруга, също лесно ще намерат превъплъщение с реални лица от ежедневния кръг. И ти ще си в центъра на тази ексцентрична бъркотия, стараейки се да я подредиш, овладееш, подредиш, губейки враме и енергия.
Искам ли да поема тази роля?
Никой така и не ме е попитал.
Не мога да бъда безучастен зрител!
Но мога да превърна ексцентричния хаос в поредица от забавни случки като променя гледната точка!
Точно както са казали древните мъдреци:
"Ако не беше трагично, щеше да е комично!"

И в желанието на промениш поне за малко лудия ход на събитията ще се потопиш в малките истински неща. 
А защо да не започнеш с ръце в тестото, вместо да ги оформиш в юмруци и насиниш, да се 
отдадеш на онзи труд с две ръце, който жените от рода ми са владели векове наред ?

Да, ето и така може да се сътвори хлябът, създаден с цялата любов към близките, обогатен с всичките вплетени в него  мисли.

четвъртък, 27 май 2010 г.

Мързелът се лекува с овации

Възхищавах се и замирах в адмирации от Еос от това, че всяка седмица приготвя хляб в къщи.  Затова си подложих на лечение гореспоменатата сладка болест /истината е, че откраднах време, за да направя това от други занимания, но кражбата бе оценена подобаващо и с овации:)))/ 

Факт е, че у дома не се консумират количества хляб! /Един хляб на 2 седмици показват проучванията, спестени пари за ...ъъъ, абе въобще не успявам да ги сложа в прасенцето  :)))/

Неоспорим факт е, че хлябът на нашия пазар рядко получава добра оценка от специалистите!

Добре, добре, знам, мързелът е нещо лечимо и преодолимо! Коства много усилия, безспорно, но когато и угризенията се включат лечението се ускорява :)

Ето го резултатът, охлажда се върху скарата:


Подреден в панерче:


И готов за похапване с пастет от маслини:



Рецептата взаимствах от Еос.

Продукти:

200 гр. типово брашно
200 гр. пълнозърнесто брашно "Грахам

30 гр овесени трици
7 гр. суха мая
10 гр. сол
30 гр. мед
200 гр кисело мляко, разбито с топла вода до получаването на около 300 мл. айрян
30 мл зехтин.

От брашното, маята, солта, айряна и меда се замесва лепкаво тесто, добавят се овесените трици и се меси до хомегенизиране на тестото. Може да се наложи добавяне на още малко брашно. Полученото тесто не е нито меко, нито твърдо. Покрива се в намаслена купа и се оставя да втаса до удвояване на обема. Оформят се топчета от тестото, отавят се  за  около 20 минути да втасат, мажат се с прясно мляко и се пекат в предварително загрята фурна 10 минути на 220 градуса, след това на 190 градуса.

Е, няма невъзможни неща, а и целта си струва усилията!

сряда, 12 май 2010 г.

Ще те посрещна с хляб и сол



Поканен си, бъди мой гост,
усмивка щедра ми дари!
Умората я остави на пост,
 ликуващата дързост събуди!

Много народи използват хлябът като символ в различни обреди, ритуали и обичаи. Древна славянска традиция е да се посрещат гостите с хляб и сол за "Добре дошли". В славянските вярвания е възникнал и митът за самодивите, които понякога се проявявали като работни жени и помагали по време на жътва. На трапезата им хлябът заема почетно място, затова при омилостивителните и лечебно-магически обреди в чест на самодивите се оставят малки питки с вярата, че човекът, настъпил самодивско място, ще оздравее. 

Мит или реалност, реших да претворя славянската традиция за посрещане на гости,  чрез този типичен италиански хляб, поднесен в градината, току пред самия праг. 

 


Фокача с бира и прясно мляко

- 500гр. пълнозърнесто брашно, тип "Грахам";
- 200 мл. топла бира;
- 100мл. прясно мляко;
- 20 гр. свежа мая;
- 20 мл. зехтин;
- 10 гр. захар;
- 15 гр сол.
-маслини, червен лук, риган и босилек за аранжиране.

Маята се разтваря в затоплената бира. Прибавят се прясното мляко, солта, захарта и брашното. Замесва се меко тесто, което не се оставя да втаса. Разстила се в подходящ съд с ръце, потопени в зехтин. Нареждат се кръгчета лук и маслини / при мен само наполовина, че нещо не ги обичат моите хора:)) / и се поръсва с босилек и риган. Пече се в затоплена фурна. При 200 градуса за около 40 минути е готова.

P.S. Не може без  приказка за "Лека нощ" :)

понеделник, 12 април 2010 г.

Хляб с три вида брашно

Отдавна се канех да вляза в тази светая светих на майсторите. Досега само набирах смелост, събирах идеи, възхищавах се, четях рецепти на Диана, Ина, Лети, Ирина , Тони , Дими  и т.н. Тотално проучване и като всяко такова, направено прецизно /то няма и какво друго да е при мен/ , логичният резултат се проявява в практически опит. Днес ми е денят Х / "Х", като хляб разбира се, без мистика, без криминалистика:)/

Ето го и резултатът :





За основа на рецептата си ползвах Типов селски хляб, на Диана .

Необходими продукти:

- 2 ½ чаши /от 200 мл./ типово брашно,
- ½  чаша царевично брашно
- 1 супена лъжица сусамено брашно
- 1½ чаши вода
- 1 ч.л. захар
- 3 к.ч. лъжици сол
- 7 гр. суха мая /за 0,5 кг. брашно/ или 20 гр. свежа

Свежата мая се надробява, поръсва се със захарта, 1/2 ч.чаша брашно и 1/2 ч.чаша хладка вода. Оставя се да "шушне", за 15 мин., след което се изсипва брашното. Постепенно се добавя вода, която е загрята до 50 C и продължава разбъркването. Тестото е лепкаво и се омесва, докато започне да се отделя от стените на купата. Покрива се и се оставя тестото да почива от 2 до 8 часа /става по-вкусен - за предпочитане 12 до 18/, при стайна температура. Смята се за готово, когато повърхността му е осеяно с мехурчета. Повърхността на плот се поръсва с брашно, поставя се тестото и поръсва и върху него. Съвсем леко се омесва и оставя още 15 мин. да отпусне, покрито с фреш фолио. Отново, в обилно количество брашно, но без да се доомесва /тестото трябва да е много меко!/ - се оформя топка. В съд за печене се ръси обилно брашно и поставя оформената топка с прегъванията отдолу. Поръсва се и отгоре с брашно, покрива с кърпа/фолио и оставя около 2 часа да втасва.
Когато е готово, тестото е удвоило обема си и е еластично при допир.
Половин час, преди печене се загрява фурната на 230 С и в нея поставя съд с вряла вода под решетката за печене. Хлябът се пече около 40 мин. Последните 10 мин. може да се извади от съда и да се запече още за по-хрупкава коричка. Изпеченият хляб, освен суха клечка при пробиване има и ясен, кух звук при почукване.
 P.S. Едва изтърпяхме да си види нивичката, това хлебче, сори и за снимките "на тъмно," но до утре няма има какво да се снима :)))

Meet The Author

Related Posts with Thumbnails