С/токката и фуга/с

- Стоката ти казвам, важна е!
- Качеството на стоката е по-важно!
- Не!!!Цената и! 
- Уви!

Всичко е важно! Въпрос е - какво правиш когато т.нар. стока започне да се разваля? 

Даа, за баба ми "стоката" означаваше цялото сборище от животинки в двора и, както и всичко онова, което слагаше в плетената кошница и носеше на пазар..."о, времена...".

Пак от бабите знам /е, и от книжките за малки дяволчета/, че няма защо да се изхвърля прясното млякото, когато започне да се прокисва /знам терминологията, но точно тук не виждам защо да я употребявам :Р, освен това съм инкогнито ...и си вярвам :)))/. От него става чудесна домашна извара, а от суроватката - прекрасни палачинки. В настоящия случай, без да се сварява млякото или това, в което се е превърнало, т.е. забравено в хладилника за по-дълъг от необходимия период време, послужи за направата на този великолепен провансалски хляб:

Fougasse

ТърпелИво

Ех, търпението никак не ми е силна черта! 

Навярно, за да се по/на/уча на тази толкова значима добродетел, важните събития в живота ми въобще не се случват на ранен етап. Узряват безобразно бавно, изчегъртвайки цялата ми устойчивост, а понякога дори се нижат на ръба на бездната/безверие. Сигурно, казано с убеденост, затова по пътя на реализирането си така разгръщат аромат/визия/достолепие, че всичките ми трепетлИви изпълнения намират своето място. Бих го нарекла- абсолютно заслужено и на висота, достойна за ... адмирации, добре де - възхищение :Р 

А и нали все говоря затова колко е важен пътя, а не целта...та както си го говоря, то така и ми се случва.

Дали да не започна да говоря по-често за онова жадувано пътешествие до Куба, през Еквадор и до Индия пред Фиджи?

Междувременно, се задействах да удовлетворя едни не само мои желания, далеч по-простички, насъщни и съвсем достъпни/достижими, свързани с преодоляване на временните неудобства:)

В този ред на мисли се развихрих, а това доведе до появата на:

Солени гевречета със зехтин, маслини, черен сусам и маково семе