Есенно с браунис

Свърши лятото, днес официално
отчетохме първия ден на есента.
Празнично беше,
много хора, много вълнения,
но някаква тъга се прокрадва на фона всичко това!
Не те пита искаш ли я,
не се вълнува какво ти причинява!
Тя застава и обявява присъствието си,
очаквайки овации и кошници цветя!
Заела е сцената, изживява се като примадона!
Очаква шампанско и купища поклонници,
миглите и пърхат като криле на колибри,
сбръчква носле и капризно кокетничи с всички около теб!
Краде усмивките, краде светлините на ирисите.
Дали да не я подкупиш, измамиш ?
Или...
Вдигни нивото на серотонин и я прогони !

И ето, на помощ идва тази рецепта !

P.S. Ина, страхотен браунис се получи, позволих си да добавя освен орехи и кокосови стърготини. Ямииии, до утре не знам дали ще оцелее нещо за по-нормални снимки :)))

 Е, тъгата може и да упорства, но пък децата лекуват всички ужаси със сън, така че...лека нощ ви пожелавам, запътвам се към страната на сънищата и смятам да не се инатя, избирайки пътя или броейки овчиците наоколо :)))

Когато имам много работа...или историята на един кейк

Какво се прави когато имаш много и неотложна работа?

Ако изключим възможността да полегнеш, не заради друго, а защото никой няма да ти я свърши вместо теб, то какво остава ?

В моя случай, ето какво - развихрям се на друго поприще !

Подкукоросаха ме няколкото блога, които следя. То са едни вкуснотии, представени там, едни красоти.

И аз какво направих ? Взех, че вдигнах крак да се подкова.

В конкретния случай, реших да се проявя като майстор кулинар /абе амбициите ми не слизат по-долу от "про", независимо от областта на изява/.

Сега дори се чудя, хваля ли се или се оплаквам. Не намирам удовлетворение в това, да се навра в кухнята! Сигурно защото нещо ми е сбъркано.

Къде ми се изгуби въображението, че избрах да се представям по този начин ?

А може би е нещо друго, не намирам предизвикателство в тази дейност. Знам го, мога го, какво чак толкова- храна. Днес я ядох, утре пак. Добре де, поднасям я красиво, че кога съм го правила грозно ? Разнообразна е - че аз ли ще се оставя на монотонността ? Харесват това, което правя, е, с изключение на една супа рибена, не помня как обърках сладкия червен пипер с лют. Хахаха, дори котката като я наближи и мустаците и щръкнаха, после една седмица не припари близо до дома ми.

С една дума, опитвам се да бъда нормална ...ъъъъ жена, упс, абе много я мразя тая дума "домакиня" !

Но пък хайде, от мен да мине, от време на време може да се представям и така:

Е, това е т.нар. кейк от Дража, направен и представен от мен.

Рецептата, ако някой се обърка да надникне тук :

Продукти 
- 4 яйца;
- 1ч.ч. захар;
- 6 с.л. хладка вода;
- 5 с.л. олио;
- 1  и 1/4 ч.ч.брашно;
- 1/2 бакпулвер
- 2 с.л. какао
- орехи, стафиди, кора от лимон/портокал

Жълтъците и водата се разбиват и се прибавя захарта, олиото и пресятото брашно с бакпулвера,

лимонената кора.

Белтъците се разбиват отделно на сняг с няколко капки ломонов сок. Добавят се към останалата смес. Готовото тесто се излива на около 1/3 в намазана с масло форма, поръсена с брашно, слагат се орехите и стафидите. Последната трета част се овкусява с какао и се долива най-отгоре. Разбърква се, за да се образуват мраморни форми и се слага в гореща фурна 200 градуса за печене за около 40 минути.