Да обещаеш нещо на дете си е нормално събитие. То те гони, търси, иска си, мрънка, напомня, пак мрънка, докато не го получи...или забрави, но това последното при голям късмет!
Да обещаеш нещо обаче на...ъъъ, как да го кажа по-меко, ами, на родителите ти...примерно /за малко да напиша възрастен човек, упс, написах го/ в сравнение с дете, си е тежка и отговорна задача, за която пак ти се напомня, мрънка, пак напомня и колкото и да твърдят, че забравата била по-сигурна при...айде пак, ами възрастните хора, то може и така да е, но не и в този случай!!!Просто няма такава възможност!!!
А когато имаш смелостта да обещаеш някакво кулинарно лакомство, обичано от тях още като деца, с история, предавана от прабаба на баба, майка и така чак до мен, ей тогава вече си се обвързал здраво с Брамшкотов възел, от който няма измъкване!
Много/листни пърленки
