Потръпва нежно споменът невинно-млад,
подрежда си детайлите, струи вълнение...
До него пъшкат старите, забравени на склад,
наместват кости да направят впечатление ...
Местата във албумите са с преходна позиция!
В началото са младите, но някои стареят бързо,
избледняват, губят аромат! Не всичко е амбиция,
в детайлите се съхранява младост, дързост!
Спомените ми от изчезването се превърнаха в невероятно вкусен "миш-маш" /на финал/ или дори в "манджа с грозде", казано с други думи и на достатъчно ясния кулинарен жаргон. Някои моменти наподобяват на шоколад с люти чушки, други на по-изискания - черен горчив шоколад с ментов крем, а други са си направо като възхвален буламач, излязъл изпод ръцете на недодялан чирак в крайпътен хан на края на света.
Излишно е да обяснявам, че и последния ще се опита да се подреди в редиците от стриктно подредени спомени, но пък гарантирам да избледнее достатъчно бързо при голямо количество от онзи, с ментовия крем :)
Хубавото е да изчезнеш/забегнеш, независимо от посока и продължителност!