Няма, няма пък!

И какво да направя като днес ми е начумерено и инатливо?

Станах си уж нормално, не с Д-то нагоре, стъпих първо на левия крак, нямам черна котка в къщи, да и настъпя опашката, не съм строшила огледало /ако ги броя, общо строшените надхвърлят 5, за ужас на всеки с любовен бай-пас/, отпих от правилната страна на чашата с кафе...Изглежда, че всичко е нормално, то пък и да вярвах в поверия от сорта, а съм се накривила като дива вишна, че и кисела и стипчива! Вървя си сутринта /обичайните 3 км по път за работата, няма как трябва да се поддържа форма/ и в главата ми всякакви тъмни, мрачни и откачени мисли. А като съм забила поглед в тротоара, ще кажеш, че съкровища търся. Настроението ми подобава на зелено тресящо се желе в чинията на неизлечимо болен! Той му се мръщи, желето се поклаща в отговор. Не знам приливи ли на Луната, отливи ли ми въздействат или цяло ято пеперуди в Нова Зеландия ми докараха това отровно настроение ?! 

Мъка, мъка...няма пък!
Ще си взема от опияняващите макарони с маково семе на Ивейн , страхотни са!
Ще налазя Гери , нейният уникален хумор и талант ще ме освежат!
Ще изпия чаша от любимото си мокачино и ще надуя звука в кабинета ми на макс!

I’m ready
With my eyes open wide
Living to devour all this light
Soon, as every sun has faded
You cannot turn away
Follow my voice and feel the pull
I’m ready
As I’ve never been before
Your need to give in
Grows ever stronger
Rest assured I will not leave you
Until your world is mine
Come closer to me and let go