Сладко очакване

Странно нещо е очакването! Искаш да го преживееш пълноценно, но същевременно ти е толкова нетърпеливо, че желаеш да го прескочиш. Ако случайно реализираш такъв скок и направо налетиш върху  целта, докопваш я, но...вместо да си удовлетворен си някак празен от емоции.

Няма угода!

- Добре де, сега не мога да разбера, искаш ли го или не в крайна сметка?

-Разбира се, че го искам! Но ако може да не е съвсем веднага, а да извървя един пълен с емоции път до ...

-Хм! Навеждаш ме на мисъл, че не ти е много, как го казваше ти..."тръпка да го имаш". Виж ме, започнах да се изразявам по твой начин.

- Хихи, стават и чудеса, нали? А кога, ако не сега му е времето за това!

 Не целта, а пътят към нея е от значение, нали?Сега и аз говоря като теб.

Две седмици преди Коледа при нас отвори сладкарската работилница:

Marshmallow & Whoopie pies - Christmas Is Coming 

Black sea creatures

или

Хедонистичният индивидуализъм Versus културната хегемония

- Уникално е, просто великолепие - сподели тя, а погледът и се зарея, превръщайки я в  модел, достоен за Jean Baptiste Carpeaux.

- Ооо, я престани! Не си ли спомняш, че допреди малко искаше нещо съвсем различно? Дори негодуваше. Не разбирам как така изведнъж стана "просто великолепно"?!

- Хванах идващата вълна и виж къде ме отведе, красиво е, нима не осъзнаваш това?

La dolce vita ...в зелено

- Защо зеленото точно избра, това не беше ли цвят, който се асоциира повече с отрова, отколкото със сладък живот?

- Точно се чудех какво ли пак ще ми измислиш...

- ?

- Какво искаш бре?

- Искам отговор!

- На коеее???

- Защо зелено?

- Оф, хайде сега да видим защо ли трябва да ти отговарям, разделяйки се на две, пак заради теб.

- Ние сме двама, не виждам защо някой трябва да го поставя под съмнение.

- Аааа, обаче си досаден колкото си искаш!!!

-Ако не си спомняш, да ти кажа, че все още си чакам отговора!

-Добре, добреее, ами, нали ти си спомняш, че напоследък пътуваме доста, пролет е, красиво е, цветенцата, ...

-Аха, пчеличките и мушичките...са те пообъркали малко, но това си е в реда на нещата. Щом пукне пролет -що за странен израз, никога не съм го разбирал- и ти пощръкляваш! Но, нищо, свикнал съм ти,  понякога се разминавам с две думи, понякога с повече, но все още те ръководя!

- Говори си, не те слушам...освен това ще ти замажа киселото настроение...

- Аз съм точно обратното на настроението, така че, не ми присъждай титли от типа! Те са си твое изобретение, радвай се, аз отивам да спя. Утре пак ще разчиташ на мен, а и "нож вече опря на кокал", сега се чудя как ти не го усещаш?

- Не те слушам, не те...ще си хапваме бисквитки, животът е прекрасен,  идваш ли?

.....

Е, мълчанието било злато /или блато, по-подходящо в случая/. 

А обхваналото ме желание да задоволя прищевка полази бавно и превзе победоносно своя дял от тиктакащото чудовище!

Ето така се роди днешната сладост:

Бисквити с овесени ядки и сладко от зелени смокини

Жега, навалица

... и двама самотни ергени, които се размотават из пустоштааа :)))

Т`ва с юга си е дървена далавера, особено през юли в северното полукълбо, умерен континентален климат. При тая жега и навалица, как да не се размечтаеш за ледено преживяване. Миграционният ми инстинкт е силно закърнял и очаква разбуждане, ако ли не,  най-малкото спешно се нуждае от тонизиране. 

Кафето, уви не е достатъчно.

Чай не искам. Леденият върви или с Антонио, или с Хю Джаксън, а това не води до разхлаждане!

Ох, дори до по-лошо води, размечтаване, унасяне, миражииии. А навън жега като в пустиня. Дюни няма, пясък няма, но маранята във въздуха си е истинска,  на всичкото отгоре съпроводена с мирис на разтопен асфалт и дъхаво изгорели газове. Неустоимо! 

- Така, така, а къде остана разрешението на проблема?

- Какво ти разрешение като пак се олигави в мечти. 

- Я, не ме иронизирай!

- Ъ? 

- Ха, онемя ли?

- Не, просто не знам къде видя ирония в чистата фактология.

- Айдеее, започна се пак!

- Кое?

- Вместо ня-ня-ня някакво си там, намери ми разрешение на проблема!

- Постави ясно какъв ти е проблема и решение ще ти дам!

- Абе ти не разбираш ли или се правиш на ударен? Топло ми е, уморено и мързеливо, а имам един куп дела...

- Не ме интересува какво ти е, кажи си директно какво искаш!

- Оф, добре, чакай да видя как да ти го представя, че да ме разбереш...

.....

И докато те си водеха обичайния спор, остана да се възползвам от добрата стара ...вода, с малко подобрения:

Мисли в лилаво!

Мхм, да, определено това е лесно, безобразно лесно, обичам този, който ми заповяда това! 

Хм, защо реших, че има пол? Дали не може да се дължи на патриархалното ми възпитание? Аааа, не, причината е в думата, защото мозък, е в мъжки род. 

-Глупости, каза обичам, защото го свързваш с пола към който проявяваш тези чувства!

-Да видим кой сега говори глупости, обичам и сестра ми и майка ми, ха, сега да те видя!

-Елементарно, ти си незряла, щом не можеш да направиш разлика между привързаност и обич! Колко пъти си им казвала " Обичам те!", с пламнал, влажен поглед и разтреперан от вълнение глас?

-Амиии, ъъъъ, чак така не съм им казвала, даже въобще не съм им го казвала. Ама защо е необходимо да им го казвам, те си го знаят!

-Я, пак, не виждаш ли, че си противоречиш?

-Къде видя противоречие в това, което казах?

-Очевидно е, "боде в очите" /колко странен израз, защо не казват "боде в мозъка"?/! Как можеш да кажеш, че обичаш този, който ти заповядва, да го лансираш така смело това твърдение, а в същото време да ми откровеничиш, че не си казвала "очи в очи" на майка ти и сестра ти, че ги обичаш?

-Ти изкривяваш думите ми, тълкуваш ги едностранно, и въобще много те мразя!

-Не, дори и това не е вярно! Разчиташ на мен, защото аз съм това, което те спасява, когато започнеш да ми се тресеш неистово от някакви лиготии! Доверяваш се на преценката ми, защото тя е резултат на неемоционален, статистически значим, системен, дескриптивен, хедоничен и всякакъв вид анализ. Аз съм хладният разум, който те връща на земята след неуспешен полет на несъществуващо летателно съоръжение, безкрилно блуждаене, реене и въобще загубено време! Да, няма мек дюшек при падане, но нямаш и наранявания точно заради мен! Аз съм ....Ти, когато не е Тя!

-Похвалете ме уста, за да не ви....ако искаш да знаеш, днес не си ми потребен, днес си мисля в лилаво, и ще си взема шоколад "Милка", защото ми отива на лилавите дрехи, и ще го изям, независимо колко калории ще анализираш, че съдържа. И всичко е защото ти ми заповяда така!

Ако можеше да съществува разум, който гледа учудено, то това щеше да е най-представителния момент!