- Защо зеленото точно избра, това не беше ли цвят, който се асоциира повече с отрова, отколкото със сладък живот?
- Точно се чудех какво ли пак ще ми измислиш...
- ?
- Какво искаш бре?
- Искам отговор!
- На коеее???
- Защо зелено?
- Оф, хайде сега да видим защо ли трябва да ти отговарям, разделяйки се на две, пак заради теб.
- Ние сме двама, не виждам защо някой трябва да го поставя под съмнение.
- Аааа, обаче си досаден колкото си искаш!!!
-Ако не си спомняш, да ти кажа, че все още си чакам отговора!
-Добре, добреее, ами, нали ти си спомняш, че напоследък пътуваме доста, пролет е, красиво е, цветенцата, ...
-Аха, пчеличките и мушичките...са те пообъркали малко, но това си е в реда на нещата. Щом пукне пролет -що за странен израз, никога не съм го разбирал- и ти пощръкляваш! Но, нищо, свикнал съм ти, понякога се разминавам с две думи, понякога с повече, но все още те ръководя!
- Говори си, не те слушам...освен това ще ти замажа киселото настроение...
- Аз съм точно обратното на настроението, така че, не ми присъждай титли от типа! Те са си твое изобретение, радвай се, аз отивам да спя. Утре пак ще разчиташ на мен, а и "нож вече опря на кокал", сега се чудя как ти не го усещаш?
- Не те слушам, не те...ще си хапваме бисквитки, животът е прекрасен, идваш ли?
.....
Е, мълчанието било злато /или блато, по-подходящо в случая/.
А обхваналото ме желание да задоволя прищевка полази бавно и превзе победоносно своя дял от тиктакащото чудовище!
Ето така се роди днешната сладост:
Бисквити с овесени ядки и сладко от зелени смокини
