In the Name of the Mother

Mother is the name for God in the lips and hearts of little children...

  

С пожелание да бъдете обичани и обожавани не само от малките, но и от големите деца! 

Да бъдете гледани и глезени като безценни перли в броеницата на ежедневието!

Бъдете щастливи такива, каквите сте Зад паравана или Сцената, когато грима лежи настрана, захвърлен като домашна роба, а маската е убежище за домашни любимци! 

И нека винаги има силно рамо, грижовно подадена ръка и сърце, на което да се отдадете без остатък!

Искам да ви почерпя като богиня с това, което при нас вече изживява славата на Перфектният десерт:

 Тарталети "Омая"

И една много специална лъжичка за

...мен!

Невероятно красив и приказен подарък от Ина получих днес!

Ина, ти си първият човек, който ме видя и оцени, нахъса към кулинарията също. 

Безкрайно съм щастлива, че те имам за приятел, че се открихме!

Не знам дали си помислила, че може въобще да съществува по-голямо признание и чест за моите кулинарни афери  /както и забавни приключения в кухнята )))/ от тази стилна и изящна вещ!

И като наградена, дар-дарена... ето го, подаръкът в действие:

Тарталети с манго, ананас и йогурт

 Необходими продукти:
за тестото:
200 гр. брашно тип 500;
40 гр. овесени трици;
5 гр. захар;
80 гр. краве масло;
50 мл сок от ананас;

за крема:
50 гр. ананас
50 гр манго
100 гр йогурт /цедено кисело мляко също става, но аз ползвах това /

Сухите продуктите за тестото се слагат в подходящ съд. Към тях се прибавят прясното мляко и маслото, нарязано на кубчета.  След като се омеси се оставя за около половин час в хладилника. Готовото тесто се разпределя във формички и се пече в загрята фурна / 200 гр за около 15 минути/. Оставят се да се охладят, а през това време се пасират плодовете и към тях се прибавя йогурта. С така приготвеният млечно-плодов крем се запълват тарталетите.

 

Моят опит: Не обичам прекалено сладките десерти, затова в тестото не сложих захар, освен посочената. Плодовете, които ползвах бяха от консерва, в достатъчно сладък за мен вкус, така че и в крема не добавих. 

Предпочитам да ползвам силиконовите формички, металните нещо не ме радват, а сърцето го избрах специално :)

P.S. Ина, за теб, с благодарност !

Малинка в короната

или...Ина гостува на Самодивата

Нали си спомняте, че самодивите трябва да се примамват с вкусни неща /освен с музика/, за да не пакостят?

Признавам си, блоговете на Ина са невероятно изкушаващо местенце, където освен от кулинарните вълшебства си очарован и от тънкото, завладяващо чувство за хумор, изключително красивите фотографии, разказите за пътешествия и слънчевото настроение на едно славянско момиче!

И така, без много чудене, поканих Ина /Федора/ да ми гостува в блога и съм щастлива да ви

представя нея и неустоимо и предложение с малини!

"О, боже, тук е той, Евгений!
Какво ли мисли той за мен?"
Сърцето в мъки спотаени
лелее смътен блян блажен.
Ту в жар гори, ту цяла в тръпки,
слухти дали ще чуе стъпки.
А недалеч от този кът
малини в храстите берат
и пеят хорово слугини.
(По заповед е песента —
щом пеят, ничии уста
не могат да ядат малини
Такъв на село е реда
и се опазва тъй плода.)

Из "Евгений Онегин"
А.С.Пушкин

Пушкин ще да е познавал Ивето, когато е писал романа. Дали самодивката е била слугинче, имитаращо пеене, дъвчеки малини, докато дружки й са редяли тази "самодивска" песен:

"Щом примамим момъка,
щом го зърнем някъде,
в миг ще се разбягаме
и ще се замеряме
с вишни и със ягоди,
и с малини алени.
Не подслушвай нашите
съкровени песнички,
не заглеждай нашите
лудории момини" ?

Хм, тез' моми не са били с всичкия си - да хвърлят, пък ако ще и по най-желания ерген, ягоди, малини?! (Ариел още си е питал ушите да се включи в борбата с петната... всъщност, то може и без дрехи :)))

Та щом стане дума за малини, Ивето ми е пред очите с ей това завъртяно заглавие >> и немного благочестиви мисли от моя страна по адрес на "малиновите" кръстоносци, за които споменава :)

За самодивската натура приготвих нещо нежно, свежо и ужасно вкусно!
... и една много специална лъжичка за малката й устичка :)))

За тестото на "короните" ползвах рецептата на Ди >>, в чийто блог човек може да открие невероятно много вариации за поднасяне и още повече красота.

Продукти за тарталетите:
2 чаени чаши брашно
150 грама масло /студено/
1 голяма щипка сол
3 супени лъжици захар
1 ванилия (аз ползвах бадемова есенция)
3 - 4 ½ с.л. студена вода /според влажността на брашното/
добавих и малко розова сладкарска боя, макар че можеше и без нея (гледам да не й изтече срока хахаха)


за малиновия крем:
1 и ½ чаени чаши малини (пресни или замразени)
1/4 чаена чаша течна сметана
4-5 супени лъжици захар
1 пакетче (7 грама) желатин

Сухите съставки за "короните" се смесват и към тях се добавя нарязаното на малки парчета масло. Оформят се маслени трохи, към които добавяме студената вода. Замесваме тесто, което оставяме в хладилника поне за 30 минути.
Разделяме тестото на равни топчета, които разточваме в кръг с дебелина около 7 милиметра и поставяме в леко намаслени тефлонови формички за мъфини. Печем в предварително загрята фурна на 180 С, докато порозовеят (за около 15 минути).
Изпечените "корони" се изваждат от формите след като изстинат.

Приготвянето на крема е повече от лесно и бързо, състои се в пасиране на измитите и посипани със захарта малини. Добавя се и сметаната и се разбърква. Желатинът се накисва в 4-5 супени лъжици вода и след като набъбне се разтопява на водна баня (не трябва да завира) и се прибавя към пасираните малини. Разбъркваме до хомогенизиране и оставяме в хладилник леко да почне да се желира, но не съвсем. Пълним "короните" с малиновия крем и оставяме на хладно окончателно да се желират.
Украсяваме с малинка и малко настърган бял шоколад (или според времето... и украсата :)))

Излязоха 12 корони и ми остана малко от тестото, което изпекох като сладки сърчица с дупчица в едния край (както правят по сватбите :)))

Една отхапка от малкото елфче, което благоволи все пак да остави и нещо за снимане (упс, за самодивката, исках да кажа :)

P.S. Да ви е сладко и...очаквайте продължение!